— Е, добре тогава — обяви Хорис Кю и услужливо прочисти гърлото си. — Понякога, доста често, ако ми позволите да добавя, напрежението от работата и бремето на нашите задължения започват да ни притискат силно и ние намираме, че се нуждаем от някакъв вид забавление, от развлечение, с което да си починем. Сигурен съм, че ще се съгласите с това. Сега говоря не само за благородниците, но и за обикновените хора, работниците по полето и във фабриките, по пазарите и магазините на нашите села и градове. Говоря за всяка жена и всеки мъж, за всяко момиче и момче, които се борят, за да направят живота си по-добър и ползотворен…
— Давай по същество, Хорис — отегчено го прекъсна Куестър. — Имахме труден ден.
Хорис спря, усмихна се и вдигна рамене.
— Наистина. Тогава да минем към развлечението. Това е начин да отстраним напрежението от живота си за няколко часа. Вярвам, че съм открил нещо, което дава такова облекчение.
— Много похвално — отсече Абърнати. — Но някой вече е направил това откритие преди много време. Нарича се игра. Понякога се играе по групи, друг път — от един-единствен човек. Има различни видове. Ти нова игра ли си открил? За това ли си тук?
Хорис Кю любезно се засмя, въпреки че както изглежда, го направи през стиснати зъби.
— О, не, не става въпрос за игри. Това е нещо съвсем различно. — Той спря и след това заговорнически се наведе напред. — Кристално око към съзнанието! — дрезгаво прошепна Хорис.
— Какво? — поинтересува се Куестър Тюс, а челото му се набразди.
— Кристално око към съзнанието — внимателно повтори фокусникът. — Чувал ли си за него?
Куестър не беше чувал, но не искаше да признае, че е некомпетентен, по какъвто и да е въпрос пред Хорис Кю.
— Може би съвсем бегло — той сви устни. — Както и да е, кажи ми нещо за това.
— Кристал — започна Хорис, като държеше вдигнат един от пръстите си. — Кристал, в който поглеждаш като в огледало. А когато направиш това, той ти показва образи от миналото и от бъдещето, образи на твоята същност и на онези, които обичаш. Образите са приятни и добре дошли и те отдалечават за известно време от неприятностите ти. Съвършеният вид развлечение, за да се избавиш от грижите — той потърка ръце. — Ето, нека ви покажа.
Хорис бръкна в молителските си одежди, извади оттам един кристал и го задържа пред тях. Беше широк и дълъг колкото средно голям палец, имаше пет стени, заострени в единия си край и плоски в другия и беше достатъчно прозрачен, за да погледнеш през него.
— Искаш ли да го изпробваш? — попита той Куестър Тюс и подаде кристала към магьосника.
— Чакай малко — Абърнати застана между тях. — Това нещо е магическо, нали?
Хорис спокойно кимна.
— Така е.
— Мисля, че ти каза, че ще се откажеш от фокусите, освен ако не бъдеш помолен да направиш такива. Закле се пред Великия господар, че ще се откажеш. Какво стана с клетвата ти, Хорис? Откъде се взе този кристал, ако не от твоите фокуси?
Хорис Кю вдигна ръце в знак да запазят спокойствието си.
— Никога не съм нарушавал клетвата си, Абърнати. Това нещо — той отново подаде напред кристала, — ми се яви в един сън. Бях заспал в тъмните гори… — той се поколеба, — на север. Бях заспал, като преди това през целия ден след завръщането си от посещението тук, обмислях и разглеждах недостатъците и грешките на своя живот, и започнах да сънувам. В съня ми се яви това кристално око към съзнанието. Беше много силно видение. Каза ми за кристала и за това къде мога да го намеря. Каза ми да го потърся. Когато се събудих, бях подтикнат да сторя това. Направих го и го намерих, точно както ми бе обещано. Тъй като знаех, че наказанието ми още не е премахнато, се почувствах длъжен да ви го донеса — той спря като гледаше към земята. — Признавам, че се надявах, че това, макар и съвсем малко, ще ви накара да ме върнете обратно тук.
Абърнати не беше впечатлен. Той се владееше, кучешкото му лице беше строго, а очите му търсеха нещо. Тук някъде се криеше някаква лъжа, беше напълно сигурен.
— Ти никога, през целия си живот, не си направил магия, която да не свърши с лош край за всеки, който влезе във връзка с теб. Не мога да повярвам, че това кристално око към съзнанието представлява нещо по-различно.
— Но аз не съм същия човек! — възрази Хорис Кю с драматичен жест. — Промених се, Абърнати. Разкайвам се за предишния си живот и съм решен да тръгна по друг път. Този кристал е първата ми стъпка по новия път. — Той се изтегли нагоре. — Ще ви кажа какво да направите. Защо първо ти не го изпробваш пръв, вместо Куестър Тюс? По този начин, ако има някакъв проблем, Куестър ще може да използва огромната си магическа сила, за да се справи с мен, така, както може. Безспорно, ти ще се съгласиш, че той съвсем не ми е равен, в случай, че това е някакъв номер. И изобщо, защо ще пропилявам толкова глупаво шансовете си, тук, съвсем близо до тъмниците, в които както вие вече отбелязахте, бихте искали да ме хвърлите?