Уилоу бе срещала Еджууд Дърк само веднъж и затова почти всичко, което знаеше за него, беше научила от Бен. Дърк стана неизменен придружител на Бен по време на търсенето на черния еднорог, след като Мийкс, по-големият брат на Куестър Тюс и бивш кралски вълшебник на Отвъдната земя, го подлъга да повярва, че си е изгубил медальона, който му даваше силата и властта, необходими, за да бъде крал. Лишен от най-съкровеното, отхвърлен от приятелите си като самозванец и свален от трона от Мийкс, Бен беше изпратен в Пустошите и бе оставен там да умре. Но тогава вълшебните хора, по някакви, известни само на тях причини, изпратиха Еджууд Дърк, за да помогне на Бен да разкрие истината за това какво се е случило. Дърк го придружаваше по време на неговите скитания, като даваше на доскорошния крал загадъчни котешки съвети и трудно определими напътствия, които да следва. Бен преследваше Уилоу, а тя, от своя страна, беше по следите на черния еднорог и кулминацията в цялата история дойде с лютото спречкване между Дърк и Мийкс, което се оказа изцяло в полза на Бен и неговото завръщане на трона.
Това се случи преди две години. Оттогава никой нито беше видял, нито беше чул нещо за Еджууд Дърк. Но ето че сега изведнъж той се появи тук, отново изпратен от вълшебните хора и отново — с цели, за които само те знаеха.
Самият Еджууд Дърк също беше вълшебно същество, въпреки че той бе едно от по-независимите създания; беше колкото котарак, толкова и нещо различно и следователно беше вероятно да върши само това, което го удовлетворяваше, без да се съобразява с нечии чужди желания. По този начин беше много трудно да бъдат разбрани намеренията му в хода на събитията. Той беше доказал това безспорно през периода прекаран с Бен. Дърк беше един призматичен котарак — същество, което притежаваше много рядък вид магическа сила. Можеше да се превърне от плът и кръв в кристал, твърд като желязо, а това му позволяваше да улавя светлина и да я видоизменя в смъртоносен огън. Той използваше тази сила много умерено, но и с голяма увереност. Колкото и далечен и отчужден да беше Дърк, колкото и чужд да беше за онова, което се случваше около него, с него нямаше шега.
Ето защо, Уилоу го следваше сигурна, че ако се появи някаква опасност, Дърк най-вероятно щеше да може да й се противопостави. Тя предпочиташе Бен да е с нея, но тази възможност вече бе отхвърлена от Земната майка. Понякога се налага да вземеш това, което ти се предоставя. Уилоу преживяваше достатъчно тревоги около това пътуване, така че сега бе благодарна, на каквато и да е компания.
Дърк, разбира се, изглеждаше безразличен към всичко това.
— Заради Бен ли те изпратиха? — попита го тя през първата им нощ на открито.
Те седяха пред малък огън, който Дърк бе настоял да запали, за да се предпази от някакво въображаемо застудяване. Тя бе подредила сухите клони, а той ги запали. Това беше началото на деловото им партньорство, помисли си тя.
Дърк усърдно ближеше едната си лапа.
— Не бях изпратен. Отидох там, където реших.
— Прощавай — извини се тя. — Но защо тогава реши да дойдеш?
Близ — близ — близ.
— Не мога да си спомня, наистина. Изглеждаше добра идея, така мисля. — Близ. Близ.
— Можеш ли да ми кажеш къде отиваме?
— На запад? — отвърна котаракът. Близ — близ.
— Да, но…
Дърк спря да се почиства и отправи към нея котешките си очи, така, сякаш изразяваше лукава закачка, ясно разбиране, мрачна загриженост и пълно объркване — всичко наведнъж.
— Спри за момент, ако обичаш. Объркваш ме. Ти не знаеш ли къде отиваме?
Тя поклати глава в недоумение.
— Не, нямам представа.
Той загрижено се загледа в нея.
— Ох, ох — заговори Дърк. — Ами сега? Предполагам, че ще трябва просто да се постараем да намерим пътя — и той продължи да ближе козината си.
Малко по-късно тя набра достатъчно смелост и отново го попита, като използва малко по-различен подход.
— Трябва да стигнем до вълшебните мъгли — предпазливо го осведоми Уилоу. — След като стигнем там веднъж, какво ще правим после?
Дотогава Дърк вече беше приключил с къпането и се бе разположил върху тревата близо до огъня с лапи, мушнати под тялото и със затворени очи.