Като цяло, Хорис беше опортюнист. За да бъде опортюнист, човек трябва да оценява значението на възможностите, които му се предлагаха, а Хорис знаеше за възможностите повече, отколкото за всичко останало. Той вечно мислеше как може да използва нещата в своя полза. Беше убеден, че богатствата на света — на който и да е свят — са създадени единствено за негова облага. Времето и пространството бяха отвъд вниманието му — в крайна сметка всичко принадлежеше на него. Мнението му за самия себе си бе изключително високо. Той, по-добър от всички, разбираше изкуството да използваш другите. Той сам можеше да изследва слабостите, характерни за всички живи същества и да определи как те могат да бъдат подкопани. Беше сигурен, че прозорливостта му достигаше до далновидност и той приемаше като свое призвание подобряването на собствената му съдбата за сметка на почти всички останали. Притежаваше нестихваща страст да използва хората и обстоятелствата за постигане на целите си. Хорис изобщо не го беше грижа за нещастието на другите, за общоприетия морал, за благородните цели, околната среда, бездомните кучета и котки или малки деца. Всички тези грижи бяха за по-низшите същества. Интересуваше се единствено от себе си, от собствените си удобства, от изопачаването на нещата, когато това бе изгодно, както и от планове, които подхранваха непресъхващата му вяра, че всички останали форми на живот са невъобразимо глупави и уязвими.
Така бе създаден Скат Манду и неговите ревностни последователи, онези, които вярваха в думите на един двадесет хиляди — годишен мъдрец, предадени чрез някакъв папагал.
Дори в този момент, това накара Хорис да се усмихне.
Той признаваше един-единствен истински недостатък на характера си — дразнещата неспособност да задържи нещата под контрол, веднъж след като ги е задвижил. По някакъв начин дори и най-внимателно обмисленият план завършваше, излязъл от предначертаната си посока, като оставяше Хорис някъде по пътя. Въпреки че грешката никога не беше негова, изглежда той винаги, необяснимо как, играеше ролята на изкупителна жертва.
Хорис стигна до края на коридора и влезе в една стая, голяма пет квадратни метра, която бе пълна със сгъваеми маси и столове, както и с кошове с памфлети и материали за четене на Скат Манду. Средствата на неговия занаят, достатъчно фураж за сбирки около огъня.
Той погледна отвъд купищата безполезни предмети към единичната обкована със стомана врата в далечния край на стаята и уморено въздъхна. Зад тази врата имаше тунел, който се спускаше на около километър и половина под двора и водеше към гаража със сребристия черен „4-ВД“ джип, към безопасността. Човек, който внимателно планира нещата, не може да няма резервен изход, в случай, че всичко се провали, както се бе случило сега. Хорис не беше очаквал да се възползва от това толкова скоро, но обстоятелствата отново се оказваха срещу него. Той изкриви лицето си. Може би беше добре, че винаги бе подготвен за най-лошото, но този начин на живот беше нетърпим.
Втренчи се в Бигар, който бе кацнал върху кошовете на безопасно разстояние.
— Колко пъти съм те предупреждавал да не се поддаваш на постъпки по съвест, Бигар?
— Много — отговори Бигар и извъртя очи.
— Явно без резултат.
— Съжалявам, но аз съм просто една обикновена птица.
Хорис сметна това за смекчаващо вината обстоятелство.
— Сигурно очакваш да ти дам още един шанс, нали?
Бигар сведе глава, за да не се закикоти:
— Ще ти бъда невероятно благодарен, Хорис.
Изведнъж дългунестата снага на Хорис Кю се преви напред и той заприлича на вълк, готов за скок.
— Това е последният път, в който искам да чуя нещо за Скат Манду, Бигар. Последният. Скъсай всякаква връзка с нашия бивш приятел веднага. Стига интимни откровения. Стига гласове от далечното минало. От този момент ще слушаш само мен. Разбра ли?
Папагалът смръкна. Хорис не разбираше нищо, но нямаше смисъл да му казва това:
— Слушам и се подчинявам.
Хорис кимна.
— Добре. Защото, ако това се повтори, ще те препарирам и ще те поставя в рамка.
Студените му сиви очи разкриваха дълбочината на неговите чувства далеч по-красноречиво, отколкото думите му и клюнът на Бигар се затвори моментално, въпреки резкия отговор, който се готвеше да изрече.