От далечния край на мазето звуците процепиха въздуха — изтръгване на заковани дървени дъски от мястото им. Хорис се вцепени. Вярващите вадеха дъските на пода! Стоманената врата не ги бе задържала за дълго, както си мислеше. Почувства как дихателните му пътища се свиват, когато се спусна не към вратата за тунела, а през кошовете и мебелите към поредица от картини, закрепени на стената. Протегна се към фалшификата на Дега, напипа два гвоздея на позлатената рамка и ги изтръгна оттам. Рамката увисна настрани на скритите панти и зад нея се откри сейф с код. Хорис трескаво набра кода, като слушаше звуците от разгневената тълпа и когато усети, че ключалката щракна, отвори уплътнената стоманена вратичка.
Протегна ръка навътре и издърпа оттам една сложно гравирана дървена кутия.
— Надеждата умира последна — чу той Бигар да се кикоти.
Е, така е, помисли си Хорис — поне в този момент. Тази кутия беше неговото най-голямо съкровище, а той дори не знаеше какво представлява. Беше се натъкнал на нея скоро след като дойде в този свят; това стана при един от онези случайни неочаквани ходове на съдбата, които толкова често се появяваха в забъркването на магиите. Той разбра важното значение на кутията от раз. Това беше творение, рожба на истинска магия, с древната си, заредена с магическа сила гравюра, изпълнена с тайнствено значение. Нещо беше запечатано вътре, нещо с голямо могъщество. Вълшебната кутия — така я бе нарекъл — впечатляваше с плетеницата от символи и надписи, изваяни по повърхността й. Тя нямаше нито отвори, нито капак и каквото и да правеше, той не можеше да разбули загадката. Понякога си мислеше, че дочува нещо да се обтяга в обвивката й, в печатите, които я държаха здраво затворена, но въпреки че правеше фокуси, кутията се съпротивляваше и на най-големите му усилия да открие какво има във вътрешността й.
Все пак, тя беше неговото най-свидно и важно съкровище от този свят и той нямаше намерение да го остави на тези празноглавци, които го следяха.
Хорис напъха вълшебната кутия под ръката си и се втурна през стаята, криволичейки сред препятствията от безполезни мебели и долнопробни писания, към вратата за тунела. Там той с твърда ръка набра втори код на циферблата, в близост до лоста, който подсигуряваше тежките ключалки на вратата, чу ги да щракват отворени и натисна лоста.
Лостът не помръдна.
Хорис Кю се намръщи; приличаше на ученик, когото са хванали да бяга от училище. Той ядосано завъртя циферблата и отново пробва кода. Лостът все още не помръдваше. Хорис започна да се изпотява, като чу виковете да продължават, заедно с изтръгването на подовите дъски. Опита кода отново и отново. Всеки път той ясно чуваше изщракването на отворени ключалки. Всеки път лостът отказваше да се помести.
Накрая яростта му нарасна дотам, че той отстъпи назад и зарита по вратата. Бигар го гледаше безизразно. Хорис започна да ругае, след това заподскача нагоре-надолу. Накрая, след един последен безуспешен опит да освободи необяснимо твърдоглавия лост, той се отпусна срещу вратата и се остави в ръцете на съдбата си.
— Не мога да проумея — бавно промърмори той. — Самият аз го изпробвах почти всеки ден. А сега — не работи. Защо?
Бигар прочисти гърлото си:
— Не можеш да отречеш, че те предупредих.
— Предупредил си ме? Предупредил си ме за какво?
— С риск да си навлека допълнително твоя гняв, Хорис — за Скат Манду. Казах ти, че е ядосан.
Хорис се втренчи в него.
— Ти си вманиачен, Бигар.
Бигар поклати глава, разроши перата си и въздъхна.
— Да се върнем на въпроса за бягството, а, Хорис? Искаш ли да се измъкнеш оттук или не искаш?
— Искам — мрачно призна Хорис. — Но…
Бигар го сряза с нетърпеливо размахване на едното си крило.
— Просто слушай. Разбра ли? Не ме прекъсвай, не казвай нищо. Просто слушай. Независимо дали ти харесва или не, аз всъщност поддържам връзка с истинския Скат Манду. Наистина имах момент на откровение, точно както ти казах. Възнесох се в отвъдното и се свързах с духа на един мъдрец и воин от друго време и той е човекът, когото ние наричаме Скат Манду.
— О, за бога, Бигар! — Хорис не можа да се въздържи.
— Просто слушай. Той ни се явява с някаква цел — цел с изключително значение, въпреки че още не ми е разкрил каква точно е целта му. Това, което със сигурност знам е, че ако искаме да излезем от това мазе и да се измъкнем от тълпата, трябва да направим така, както казва той. Не се иска много. Един-два магически израза, нищо повече. Само че ти трябва да ги изречеш, Хорис. Ти.