Хората от града се събраха, под сянката на праговете и навесите на къщите, за да ги видят как се приближават. Те се побутваха и си шепнеха. Може би знаят, помисли си Абърнати. Може би досега всички са разбрали.
Те можеха да тръгнат от Сребърния дворец три дни по-рано, като делегация от кралски пратеници с изключителната задача да разпространят кристалните очи към съзнанието сред хората от Зеленоречието — както сред аристокрацията, така и сред обикновеното население. Решението кристалите да бъдат раздадени беше взето с някои уговорки, но в края на краищата, беше взето. Куестър Тюс започваше все повече да се отчайва от усилията, които полагаше, за да замества липсващия крал. Ставаше все по-трудно и по-трудно да измисля извинения и да обяснява с тях защо кралят е отказал да се срещне лично с някого и е оставил всички срещи в ръцете на своя главен съветник. Беше необходимо някакво развлечение, с което да бъдат държани настрана любопитните. Ако не друго, може би кристалите щяха да осигурят това. Изваждаш ги на показ, раздаваш ги на всички, оставяш ги да забавляват хората известно време и се надяваш, че новата придобивка няма да им омръзне твърде скоро.
Куестър, разбира се, не можеше да тръгне никъде. Ето защо, Абърнати, независимо, че не беше напълно съгласен с идеята, беше най-логичния избор. Някой трябваше да представя краля, освен Хорис Кю, а може би и освен птицата. Ето защо Абърнати беше принуден да се заеме с това задължение, а Буниън бе изпратен с него за закрила и помощ. Беше предложено да тръгне и ескорт от войници, но никой не ги искаше, включително и Абърнати, който предпочиташе да решава проблемите направо и без усложнения. Ако посетиш владетелите на Зеленоречието с цял ескорт, веднага ще привлечеш внимание. Това беше лоша идея, така бе решил Абърнати и следователно нямаше нужда от ескорт.
Освен това живееха в мирно време. Какви ли неприятности биха си навлекли с кралското знаме в ръцете на войниците, маршируващи пред тях?
Ето как те поеха на път, излязоха от портите на замъка и се насочиха на североизток, през гори и хълмове, към полетата на Зеленоречието. На всеки, когото срещаха по пътя, предлагаха по един кристал. Повечето ги приемаха поласкани, пленени от онова, което можеха да правят с тях. Един или двама, настроени по-пресметливо от останалите, дори не си правеха труда да погледнат подобна глупост. Между Сребърния дворец и дворците на владетелите от Зеленоречието имаше много чифлици и малки селца, и затова там бяха раздадени много кристали. Мълвата се разнесе и не след дълго те започнаха да срещат хора, които ги чакаха на пътя. Все повече кристали бяха предлагани и все повече хора си тръгваха щастливи. Колкото повече, толкова по-добре.
Абърнати трябваше да се довери на Хорис Кю. Фокусникът се уверяваше, че всеки, който е получил кристал, е разбрал, че това е дар от краля, а самият той действа просто като кралски представител. Не правеше никакъв опит да извлече полза, от каквото и да е, нямаше и следа от самоизтъкване. Беше твърде различен от онзи Хорис Кю, когото Абърнати помнеше и това отново го караше да се усъмнява.
Но недоверчивият дворцов писар беше обезщетен по този въпрос. Колкото и да не вярваше на Хорис Кю, той беше привързан до отчаяние към своя собствен, личен кристал. Абърнати признаваше това пред себе си все по-рядко, но същевременно се тревожеше, че неговото привличане започва да граничи с пристрастяване. Изглежда беше впримчен от въздействието на кристала от първия миг, в който погледна в чудните му дълбини. Какво му се явяваше всеки път, а не само веднъж, когато погледнеше в него? Там беше той самият, в предишния си вид, човек с човешки лик; кучешкото тяло, в което беше затворен, завинаги беше изчезнало. Това беше неговата най-съкровена, най-обичана мечта в живота му, мечтата, заради чието сбъдване продължаваше да живее, а когато погледнеше в пречупената светлина на своето кристално око към съзнанието, изглеждаше, че се е превърнала в реалност. Можеше да стои тук и да се наблюдава толкова дълго време, колкото искаше — все по-дълго и по-дълго с всеки изминал ден. Той не само можеше да види, но и да преживее себе си като човешко същество. Спомняше си какво е било, преди Куестър Тюс да предизвика злощастното му въплъщение и да го обрече на сегашната му участ.