Това беше порочно приятен начин за прекарване на времето, а Абърнати не можеше да му се насити. Не беше толкова хубаво, колкото отново да бъде себе си, но с кристала се приближаваше най-много до реалността. Беше безкрайно задоволително. И той го притежаваше само благодарение на Хорис Кю.
Дори сега, докато наближаваше високите порти на Риндуеър и се опияняваше от мисълта за банята и студената бира, които го очакваха, той мислеше и за своя кристал, както и за времето, когато ще остане сам в стаята си, за да погледне в неговите дълбини още веднъж.
Портите се отвориха, за да ги посрещнат и те тежко пристъпиха през прага им и преминаха покрай няколко стражи, които ги охраняваха. Един-единствен низш придворен служител ги очакваше, за да ги приеме и отведе вътре. Нямаше приветствия с тромпети, нито свикване на гарнизона, нито пък внимание, отделено специално от Календбор, така, както щеше да бъде, ако бе дошъл самият крал, помисли си Абърнати. Пратениците бяха посрещани с минимално уважение и с още по-незначителен интерес. Календбор никога не беше харесвал Холидей, но напоследък бе станал още по-прям в своята ненавист. Изглежда спомените от победите и способностите на Холидей бяха поизбледнели. Кралят беше укротявал Календбор при няколко случая и беше направил онова, което владетелите на Зеленоречието бяха неспособни да направят — да разгроми Железния Марк, да прогони демоните обратно в Абхаддон и да обедини кралството с един-единствен господар. Той беше отблъснал всеки нападател, изпратен срещу него и беше преодолял всички пречки. Всичко това беше прието за истина от Календбор, но никога не беше оценено по достойнство. В момента, вероятно, дори приемането им беше поставено под въпрос.
Календбор ги посрещна пред вратите на двореца, облечен в бляскави моравочервени одежди и окичен с бижута. Придружаваха го неговите съветници и настоящите му любимци. Той беше висок, добре сложен мъж с коса и брада толкова червени, че изглеждаха почти като златни на слънчевата светлина. Ръцете и коленете му бяха загрубели и белязани със зараснали рани от битките. Той стоеше и ги чакаше да се приближат. Главата му беше надменно изправена и с тази поза сякаш ги гледаше отвисоко и им отделяше от своето време и внимание единствено заради щедрото си сърце. Това отношение съвсем не тревожеше Абърнати — писарят беше свикнал с него. Въпреки всичко, не му се нравеше това целенасочено оскърбително поведение.
— Лорд Календбор — поздрави го пръв от тримата Абърнати, когато се приближиха до него и леко се поклони с глава.
— Писарю — отвърна другият с още по-незабележим поклон.
— Аук! Могъщ господар! Могъщ господар! — изкряка Бигар.
Календбор примига с очи.
— Какво е това тук? Дресирана птица? Е, хубаво. Може би този подарък е за мен? — лицето му изведнъж светна. Разбира се, че е за мен! Много добър избор, Абърнати.
Ето че сега се отваряше възможност, с която Абърнати нямаше нищо общо — шанс да се отърве от Бигар. Писарят не бе харесал птицата още от деня, в който и птицата не хареса него. Всеки от тях знаеше какво изпитва другият. Имаше нещо около Бигар, което притесняваше Абърнати, така че той дори не можеше да изкаже своето притеснение с думи. Не можеше точно да го определи, но със сигурност имаше нещо. Той не искаше птицата да пътува с тях и горещо беше спорил за това. Въпреки неговите усилия, Хорис Кю настоя птицата да дойде с тях и накрая — най-вече заради това, че фокусникът бе предложил кристалните очи към съзнанието и цялото пътуване щеше да се състои заради него — Бигар дойде.
Абърнати отвори уста, понечил да каже на Календбор, че да, наистина, птицата беше изцяло негова. Беше твърде бавен.
— Господарю, простете ми, че позволих това бедно създание да ви отклони от нашата главна цел, заради която дойдохме при вас — Хорис Кю бързо го прекъсна. — Птицата не е подарък. Бигар е мой придружител, моето единствено съкровище на този свят, останало от предишния ми живот и от хората, които са означавали толкова много за мен, които са ми дали всичко и са ме направили такъв, какъвто съм сега. Вие разбирате, убеден съм — той говореше много бързо. — Птицата, истината ви казвам, е от някакъв непоносим вид. Тя непрекъснато сменя настроенията си и хапе. Няма да бъдете щастлив с нея.