— Ще седнеш ли, за да се успокоиш? — раздразнено каза птицата. Хорис го изнервяше.
Хорис се придвижи обратно до леглото и отново седна.
— Знаеш ли какво каза Горс, когато го попитах какво ще се случи с Холидей и с останалите във вълшебната кутия?
Бигар не си спомняше, а и не се интересуваше, но отговори:
— Какво, Хорис, кажи ми.
— Каза, че те ще бъдат впримчени от вълшебните мъгли. Каза, че магията на забравата ще ги изведе на някакъв път, който няма край. Те няма да знаят кои са били. Няма да си спомнят откъде са дошли. Ще бъдат затворени сред мъглите, мъглите ще си играят с тях и накрая ще ги докарат до лудост — Хорис изтръпна. — Горс каза, че това ще отнеме доста време.
— Това не ни засяга изобщо — подсмръкна Бигар. — Имаме си достатъчно грижи и без друго.
— Знам, знам — Хорис се размърда и се загледа в сенките, като че беше чул нещо. — Просто не мога да спра да мисля за това.
Бигар беше отвратен.
— Добре, тогава намери начин да спреш да мислиш за него. Ще изгубим много, ако тази програма за раздаване на кристали не проработи така, както очаква Горс. От друга страна, ще спечелим доста, ако тя успее. За Горс Отвъдната земя е само трамплин към други цели, но за нас, тази земя е златното съкровище, с което сякаш ще можем да достигнем другия край на дъгата. Ако си вършим добре работата, ще можем да постигнем много повече, отколкото със Скат Манду.
— Знам, знам.
— Престани да повтаряш това, мразя да се отнасяш така снизходително!
Хорис се изправи, като трепереше от гняв.
— Млъкни, Бигар! Ще бъда снизходителен, ако искам! — Той изви ръцете си и светкавично обиколи стаята е поглед. — Знам какво да правя и ще го правя! Нима винаги не съм го правил? Но не обичам да ме наблюдават! Не ми харесва мисълта, че някой е тук, когато не мога да го видя!
Бигар се изплю.
— Хорис, за последен път ти казвам. Горс не е тук!
Хорис злобно сви юмруци.
— Но какво е, ако не е той?
— Да, а какво, ако съм аз? — каза Горс от засенчените дълбини на килера за дрехи и Хорис припадна, изплашен до смърт.
Когато той свърши с тях, когато изплаши и двамата дотолкова, че да се убеди, че ще направят точно това, което иска от тях и няма да се отклонят и на сантиметър от линията, която той им е начертал да следват, Горс се придвижи надолу по външната стена на двореца като паяк. След като веднъж стъпи на земята, той се превърна в човек, излезе през портите и тръгна към града, отвъд двореца. Ставаше му все по-лесно да върви, магическата му сила растеше, колкото повече напредваше времето, прекарано на свобода, отвъд вълшебните мъгли и вълшебната кутия. Сега вече можеше да се превъплъщава в различни форми. Можеше да бъде всичко или всеки, който пожелаеше.
Усмихна се на себе си, като си помисли за тези възможности.
Хорис и птицата бяха глупаци и Горс възнамеряваше да ги задържи достатъчно дълго време, за да изпълнят неговия план за разрушаването на Отвъдната земя. След това щеше да се отърве от тях.
Те не очакваха той да дойде с тях на тяхното пътуване. Не можеха да си обяснят как е успял да го направи. Е, още няколко изненади ги очакваха при тяхната обиколка. Най-добре беше да ги държи леко извън равновесие, малко несигурни. Можеха да си говорят каквото искат за него, да се притесняват понякога. Малко страх в случая беше от полза.
Веднъж излязъл от двореца и от града. Горс отново промени вида си и се придвижи към притъмнелите гори отвъд Зеленоречието, като доби неясните очертания на сянка, плъзгаща се над земята. Тревожеха се за Холидей, вещицата и дракона, а? Е, имаше защо. Точно толкова лесно можеше да се случи същото и с тях. Щеше да бъде толкова ужасно, колкото си представяха. Със сигурност неговите трима пленници във вълшебната кутия искаха да избягат от кошмарното си съществуване още на мига. Може би се чудеха колко време ще им отнеме. За тяхно съжаление, те никога нямаше да узнаят това.
Горс стигна до горите и събра магическа сила, за да призове демоните от Абхаддон. Беше време за нови преговори. Тяхното нашествие на Отвъдната земя предстоеше съвсем скоро. Чудовището искаше те да бъдат готови и да чакат. Огнени ивици се стрелнаха надолу, от ръцете му към земята.
Мрачният тътен дойде в ответ почти веднага.