Последваха още няколко разменени звуци и жестове.
— Наричат се Жилавите чудовища — съобщи Дамата. Лицето й стана напрегнато. — Казват, че ще ни изядат.
— Ще ни изядат ли? — Рицарят не вярваше на ушите си.
— Казват, че сме човешки същества, а човеците трябва да бъдат изяждани. Не мога да проумея всичко това. Има нещо общо с техния обичай.
— По-добре да не се доближават до мен — изсъска Грифонът. Мускулите му се опънаха като железни влакна и той извади ноктите си. Всеки момент можеше да направи нещо, което да обрече и тримата на гибел.
Жилавите чудовища бяха заети с нов спор, те ръмжаха и правеха жестове. Очевидно имаше недоразумение между тях. Рицарят бързо прецени зверовете. Всички бяха огромни и всеки двама от тях, го превъзхождаха по сила. Той усети тежестта на меча върху гърба си. Оръжието щеше да им даде повече шанс, но все пак, чудовищата бяха твърде много, за да се изправи срещу тях. Трябваше да намери друг начин, за да изравни силите.
Грифонът мислеше за същото.
— Трябва да намерим начин да се измъкнем — изхриптя той.
— Стой на място — гласът на Дамата беше хладен и спокоен. — Те спорят за това какво да направят с нас. Много са първобитни и суеверни. Нещо около нас притеснява няколко от тях. Оставете ме да се опитам да разбера какво е то.
Спорът продължи и се изостри. Откриваха се зъби, показваха се нокти, а две от Жилавите чудовища започнаха да ръмжат едно на друго. Бяха свирепи на вид същества и Рицарят започна да подозира, че те са много по-бързи и по-силни, отколкото беше предполагал.
— Трябва да излезем от този кръг — тихо каза той и ръката му се прокрадна назад към дръжката на меча.
В същия момент двете спорещи чудовища се нахвърлиха едно върху друго, като забиваха нокти в кожите си, раздираха се и диво крещяха. Останалите се отдръпнаха от започналото клане между двете страшилища и така кръгът около Рицаря и неговите спътници се разкъса. На мига Грифонът се спусна към реката. Рицарят го последва, като дръпна Дамата след себе си. За тяхна изненада Жилавите чудовища не тръгнаха по петите им. Рицарят погледна назад над рамото си, докато тичаше, но не видя там никой. От сянката на дърветата се зачуха звуците от битката между двете чудовища. Въпреки че изглеждаше невероятно, пленниците вече не представляваха интерес за нападателите.
Тримата тъкмо бяха стигнали до края на реката и търсеха начин да я прекосят, когато Жилавите чудовища отново се появиха. На мига се разбра защо страшилищата не си правеха труда да бързат. Те изскочиха от прикритието на дърветата като котки и прекосиха разстоянието толкова бързо, че успяха да се приближат до бегълците за броени секунди. Сега бяха само седем чудовища, но изглеждаха огромни на бледата светлина, изправили мощна снага и с наострени зъби и нокти, които блестяха като ножове.
— Извади меча си! — изкрещя предупредително Дамата и тъй като той беше твърде бавен в действията си, тя грабна оръжието в собствените си ръце и се опита да го изтегли.
— Недей! — сряза я Рицарят, като освободи меча от хватката й и я отблъсна настрани.
Вбесена, Дамата набра смелост. Жилавите чудовища забавиха ход и започнаха да ги обкръжават.
— Чуй ме! — рязко каза тя. — Твоят меч може да направи повече, отколкото си мислиш! Помниш ли жителите на града? Помниш ли циганите? Тъкмо, когато извади меча си и започна да се отбраняваш с него, се появи Страшната мъгла!
Той втренчи поглед в нея, невярващ на ушите си.
— Не! Няма връзка!
— Трябва да има! — изсъска тя. — Не сме виждали Страшната мъгла при други обстоятелства. А когато дойде, никога не идва за нас, заплаха е само за онези, които заплашват нас! Двете трябва да са свързани по някакъв начин! Мечът и Страшната мъгла, нашите две оръжия, които унищожават враговете ни! Помисли!
Тя тежко дишаше, а бледото й лице светеше от потта по него. Грифонът се беше приближил до тях, но държеше острия си поглед прикован върху обкръжаващите ги Жилави чудовища.
— Може би тя е права — тихо каза той. — Помисли върху думите й.
Рицарят упорито поклати глава.
— Не! — отново отрече той, докато размисляше. Как беше възможно това, как бе възможно да…?
И изведнъж той разбра. Истината се появи като звяр, излязъл от укритието си, чудовищен и ужасен. Трябваше да се сети по-рано. Трябваше да разбере за какво става дума. Подозираше, че има връзка между Страшната мъгла и тях тримата, осъзнаваше, че има връзка, но не можеше да я проумее. През цялото това време беше смятал, че Страшната мъгла преследва тях като ловец, който чака удобен момент, за да стреля. Беше сгрешил.