Когато стигнаха до Риндуеър, те завариха такава бъркотия, че за малко не подминаха двореца. Но запасите им бяха привършили, а и бяха нетърпеливи да разберат дали кристалът на Календбор се е запазил цял-целеничък. Не бяха чули нищо в подкрепа на обратното и наистина, докато си пробиваха път през тълпите, насъбрали се около портите и добрали се до вътрешността на крепостта, те откриха, че очевидно нещата бяха направо прекрасни. Календбор ги посрещна потънал в собствените си мисли, безразличен към тях, бегло ги поздрави, а след това отново изчезна. Изглежда неговите кристали си бяха наред. Защо те оставаха неповредени, докато всички останали се превръщаха в прах, оставаше загадка, но това беше загадка, която те сметнаха за уместно да оставят без отговор. Намеренията им бяха да прекарат нощта тук, да допълнят запасите си и на изгрев-слънце да поемат по пътя за Сребърния дворец. Нямаше да губят повече време наоколо. На никого не му се искаше да бъде наблизо, ако се случеше нещо нередно с кристалите на Календбор.
Абърнати се оттегли в стаята си и остана там. Не беше гладен и затова не слезе за вечеря. Искаше да прекара само толкова време в компанията на Календбор, колкото се налагаше. Буниън изчезна почти веднага след като пристигнаха и Абърнати нито знаеше, нито се интересуваше къде е отишъл коболдът. Буниън беше избегнал примката на кристалите и техните видения. Като повечето коболди, той не се интересуваше и нямаше доверие на магии и по-рано беше отказал предложения му кристал. Коболдът бе оставил Хорис и Абърнати да се оправят с великото раздаване на кристали и прекарваше времето си в претърсване на страната за изчезналия Бен Холидей. До сега той не беше открил нищо, но отказваше да остави търсенето. Рано или късно, беше убеден в това, щеше да намери някаква следа от липсващия крал.
Абърнати остана сам, когато падна нощта, а тълпите около портите започнаха да палят големи огньове пред двореца, като ги подхранваха със сламените покриви и дървените стени на най-близките градски магазинчета и пазарски сергии. Докато огньовете се разрастваха, а топлината се разгаряше, настроението на хората ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Скоро те започнаха да хвърлят всякакви предмети по вратите и загражденията. Виковете станаха злобни и застрашителни. Нещо трябва да се направи, крещеше тълпата, нещо трябва да се направи още сега! Къде бяха техните кристали? Те си искаха обратно кристалите! Стражите на двореца се прикриваха и чакаха бурята да премине, защото и тяхното настроение беше малко несигурно. Много от тях също бяха изгубили кристалите си и бяха съпричастни на исканията на тълпата. Пред много от тях стояха собствените им роднини и приятели, които викаха срещу тях с всички останали. Имаше такива, които бяха склонни да разбият вратите. Единственото, което ги спираше, беше оскъдното чувство на дълг, дълбоко проникналата в тях сила на навика и големият страх от Календбор. Не беше сигурно, обаче, колко дълго време подобни прегради ще могат да ги държат настрана.
Календбор изглеждаше незасегнат от този проблем. Откакто пратениците бяха пристигнали, от него нямаше и следа и Абърнати беше много доволен от това. Но когато звуците от тълпата отвън започнаха зловещо да се променят, той се зачуди какво възнамерява да направи с това владетеля на двореца. Една възможност, ако настроението продиктуваше реакцията му, щеше да бъде кипящата мазнина. Може би Календбор се беше стаил в покоите си, уединил се със своя чудодеен кристал, отправил поглед към дълбините му, погълнат от онова, което вижда там, от видения подобни на онези, на които някога се беше любувал и Абърнати…
Писарят стисна очи и изскърца със зъби. Това наистина беше прекалено. Изведнъж той изпита гняв при мисълта за Календбор и неговите кристални очи към съзнанието. Не беше достатъчно това, че се наслаждава на виденията само на един кристал. Той беше натрупал няколко дузини от тях! Нима нямаше да се съгласи да даде един-два и на своите гости, особено ако те бяха пратеници на самия крал? Не трябваше ли да стане така, както го изисква обичаят и добрите обноски? Не трябваше ли да се направи оплакване и да се поискат кристали?