— Махни ръка от оръжието си. Ти не можеш да ме нараниш.
Настана продължително мълчание. Хорис Кю внимателно се отдалечи на няколко сантиметра от Календбор, като пълзеше на ръце и колене. Бигар седеше върху края на перилата на стълбището, сякаш бе изкован от камък. Абърнати затаи дъх.
Голямата ръка на Календбор се отпусна настрани.
— Кой си ти? — попита той отново, объркан.
Непознатият не обърна внимание на въпроса.
— Помисли за миг — каза меко мъжът. — Кой ти изпраща тези кристали? Кой изпраща фокусника и птицата? Кой изпраща писаря и куриера? На кого служат те?
Календбор придоби суров вид.
— Холидей! — процеди през зъби той.
Така, така, помисли си Абърнати.
Непознатият се изсмя — необичайно стържещ смях.
— Разбираш ли сега? Какъв по-добър начин да бъде отслабена позицията ти, господарю мой, от този да те накара да изглеждаш глупак? Ти още от началото си бил трън в очите на краля и той би искал да те премахне завинаги. Когато кристалите се обръщат на прах, народът се обръща срещу теб. Ти си техен господар и следователно ти си отговорен за тяхната зла участ. Планът проработи добре, не мислиш ли?
Календбор изглежда не можеше да произнесе никакъв отговор. Думите му засядаха в гърлото при всеки негов опит да каже нещо.
— Има и още кристали — говореше непознатият гладко и убедително.
Като чу това, Абърнати се наведе напред, за да не изпусне нито една думичка. Кой беше лъжецът, който причиняваше неприятности?
— Има цяла стая, пълна с кристали в Сребърния дворец, скътани там, докато се появи нужда от тях. Аз съм виждал с очите си тези кристали. Има стотици хиляди. Не трябва ли те да бъдат при теб?
За един миг Абърнати повярва. Всичко, което виждаше, беше един светещ куп от ценни кристали, събрани там като злато, егоистично скрити от хората, които се нуждаеха от тях. Но в следващия момент, той прозря лъжата, защото знаеше, че Бен Холидей никога не би направил подобно нещо; спомни си, че всъщност кристалите бяха дошли с Хорис Кю, но не и преди кралят да изчезне.
Той изведнъж се зачуди дали двете събития не бяха свързани по някакъв начин.
— Има едно просто решение на твоя проблем — говореше непознатият. Мъжът се беше приближил до Хорис Кю и го бе издърпал отново на крака, както изглежда, без никакво усилие. — Кажи на твоите хора истината. Кажи им, че кристалите са скрити в Сребърния дворец от краля. Кажи им да отидат до двореца и да поискат той да им ги даде! Свикай всички владетели на Зеленоречието. Накарай ги да съберат армиите и поданиците си и ги насочи към кралските порти. Той не би отказал на всички вас. Той не би могъл да устои на напора ви, дори и ако се опита да го стори.
Календбор кимаше, убеден в думите му.
— Омръзна ми от Холидей, омръзна ми от неговата наглост!
— Може би — прошепна загрижено непознатият, — е време за нов крал. Може би е време за човек, който ще бъде по-твърд към хора като самия Холидей, човек, който няма да се държи толкова грубо към онези, които го превъзхождат.
Абърнати едва не излая. Той не беше много горд с начина, по който щеше да реагира, но поне беше честен. Писарят преглътна звука с приглушено и запъхтяно дишане.
— Тук са тези, които оценяват правилната употреба на властта — гласът на непознатия беше нисък и твърд. Той бегло и разсеяно посочи с ръка Хорис Кю. — Тук са тези, които осъзнават същността на верността, които са усвоили средствата и начините на прилагането й. С други думи, лорд Календбор, тук са тези, които биха служили на всеки господар, който би платил добра цена за това.
Хорис Кю се взираше в непознатия, с отворена уста. Отново последва дълъг миг на мълчание.
Тогава Календбор кимна замислено.
— Може би е така. Да, защо не? Ако той се съгласи на определени условия, разбира се. Да. Защо да не изберем нов крал? — след това той рязко поклати глава. — Но все още го има Холидей, с когото трябва да се преборя. Едно нещо е да поискаш кристалите, а съвсем друго — да го отстраниш от трона. Той има на разположение Паладин, а никой не би могъл да се изправи срещу него.
— Ами какво ще кажеш, ако Холидей просто изчезне? — попита в ответ непознатият. Той направи целенасочена пауза. — Какво, ако вече е изчезнал?
Абърнати усети как сърцето му слиза в петите. Ето какво било значи — най-после истината. Изчезването на Бен Холидей наистина беше свързано с Хорис Кю и неговите кристални очи към съзнанието, а всичко това беше свързано със загадъчния непознат. Случваше се нещо ужасно, нещо, което Абърнати все още не проумяваше напълно, но непознатият с абсолютна сигурност стоеше зад всичко.