— Готова ли си, милейди? — попита я почтително той, въпреки че това беше необичайно за него, и тя отново се уплаши.
— Да — отвърна Уилоу и след това не успя да осъзнае дали изобщо беше казала нещо.
— Стой близо до мен — посъветва я той и понечи да се обърне.
— Дърк — бързо изрече тя. Котаракът погледна назад и се поколеба. — Това някакъв капан ли е?
Призматичният котарак премига.
— Аз не съм поставял такъв — рече той. — Не отговарям за твоите собствени намерения. Човешките същества са добре известни с попадането им в различни капани, които сами са си поставили. Може би точно това ще се случи и с теб.
Тя кимна и обгърна с ръце тялото си, за да се стопли.
— За това ти имам доверие. Боя се за себе си и за детето си.
— Не се доверявай на един котарак без основание философски заключи Дърк.
— Вярвам ти, защото така трябва, независимо от основанията. Ако ме подведеш, изгубена съм.
— Изгубена си само, ако ти позволиш това да се случи. Изгубена си само, ако спреш да мислиш. — Котаракът твърдо я погледна. — По-силна си, отколкото предполагаш, Уилоу. Вярваш ли ми?
Тя поклати глава.
— Не зная.
Между тях се разстла воал от мъгли и за един миг котаракът изчезна. Когато отново се появи, очите му все още бяха приковани към нея.
— Веднъж казах на Холидей, че хората трябва да слушат по-внимателно нещата, които им говорят котките, защото от тях те могат да научат много полезни уроци. Казах му, че е обичайна грешка за много хора да не се вслушват толкова внимателно, колкото е необходимо. Сега казвам същото и на теб.
— Аз те чух добре — отвърна тя. — Но не съм убедена дали те разбрах.
Дърк наклони глава.
— Понякога разбирането идва заедно с хода на събитията. И така — готова ли си?
Тя пристъпи една крачка напред.
— Не ме изоставяй, Дърк. Каквото и да се случи, не го прави. Ще ми обещаеш ли?
Еджууд Дърк поклати глава.
— Котките не правят обещания. Готова ли си или не?
Уилоу събра сили.
— Аз съм зависима от теб. — Котаракът не продума. Да — каза тя тогава. — Готова съм.
Те тръгнаха в тесния проход през мъглите, които го обгръщаха и на мига бяха погълнати в сивотата. Уилоу следеше с наведени очи накъде върви Дърк пред нея, почти невидим сред мъглата. Отначало мъглите бяха по-тъмни и след това слабо се просветлиха. Стените на сградите се изгубиха, а миризмите от града изчезнаха. За един миг всичко около тях се промени. Те се озоваха в гора, в свят на огромни стари дървета с надвесени клони, които скриваха небето, на гъсти храсталаци и високи папрати, на мирис от някакво древно, забравено време. Въздухът беше натежал от миризмата на мухъл и гнило, както и от мъгливия мрак, който обгръщаше всичко наоколо и превръщаше гората в сбор от сенки и полусенки. Долавяше се някакво раздвижване, но на това място, на което всичко беше толкова неясно, не можеше да има нищо сигурно.
Дърк вървеше уверено напред, а Уилоу го следваше. Веднъж тя се обърна назад, но там нямаше и следа от града. Беше излязла от онзи свят и сега беше в друг. Намираше се сред вълшебните мъгли и отново всичко беше непознато за нея.
Отначало тя чуваше гласове като едва доловим шепот и мърморене в мрака. Напрегна се, за да разбере думите, но не успя. Гласовете се надигаха и се снижаваха, но оставаха непознаваеми. Дърк вървеше напред.
След това тя започна да вижда лица с необичайни и чудни черти, лица, надничащи от сенките, остри и ъгловати, с коси от мъх и с вежди от царевична свила. Очите им я пронизваха като остриета на нож, когато погледът им попадаше върху нея, а телата им бяха толкова тънки и изглеждаха толкова леки, сякаш бяха напълно безплътни. Вълшебните хора забързваха и забавяха ход, идваха и си отиваха, като проблясъци на живот сред променящия се мрак. Дърк вървеше напред.
Те стигнаха до една поляна, обградена от дървета, мъгли и още по-непробиваем мрак. Тогава Дърк отиде до средата й и спря. Уилоу го последва и когато се обърна, видя навсякъде около себе си вълшебните хора с лица и тела, притиснати в мъглата, сякаш като в стъкло.
Гласовете започнаха да й шепнат, тревожни и убедителни.
Добре дошла, кралице на Отвъдната земя!
Добре дошла, една от някогашните вълшебни хора, на земята на твоите предци.