— Тъй като имах температура. Моля ви се, господин Сетембрини, с такъв катар щях долу, в равнината, да се обърна към нашия лекар. А тук, дето, така да се каже, сме до извора, където имаме на разположение двама специалисти, би било просто смешно…
— Разбира се, разбира се. А температурата сте мерили, преди да ви накарат. Всъщност още от началото ви бяха препоръчали това. Сестрата Милендонк ли ви пробута термометъра?
— Пробута? Тъй като имах нужда, купих от нея един.
— Разбирам. Безупречна търговска сделка. А колко месеца ви трупна шефът?… Боже мой, та аз вече съм ви задавал този въпрос! Спомняте ли си? Току-що бяхте пристигнали. Тогава отговорихте толкова бодро…
— Естествено, че си спомням, господин Сетембрини. Много нови неща преживях оттогава, но това си спомням, сякаш е било днес. Още тогава се показахте толкова забавен и изкарахте придворния съветник Беренс цял архидявол… Радамес… Не, почакайте, то беше май нещо друго…
— Радамант? Може да съм го нарекъл между другото така. Не помня всичко, което от време на време ми ражда главата.
— Радамант, така беше! Минос и Радамант! И за Кардучи ни разправихте тогава…
— Ако обичате, драги приятелю, нека оставим него настрана. В този миг това име прави твърде странно впечатление във вашата уста.
— Добре, добре — засмя се Ханс Касторп. — И все пак чрез вас научих сума работи за него. Да, тогава нищо не подозирах и ви отговорих, че съм дошъл за три седмици, друго и не знаех. Току-що госпожица Клефелд ми бе подсвирнала със своя пневмоторакс за поздрав, затова бях малко объркан. Но още тогава усещах, че горя, защото въздухът тук не е от полза само против болестта, той е от полза и за болестта, понякога я кара да избухне и това в края на краищата е необходимо, ако искаме да настъпи оздравяване.
— Подкупваща хипотеза. А разказа ли ви придворният съветник Беренс за рускинята от немски произход, която бе за пет месеца тук миналата година, не, по-миналата година? Не? Би трябвало да стори това. Приятна дама, полунемкиня, полурускиня, омъжена, млада майка. Тя пристигна тук нейде от изтока, беше лимфатична и малокръвна, сигурно имаше и нещо по-сериозно. Добре, изкарва тя един месец тук и се оплаква, че не е добре. Само търпение! Минава втори месец и тя непрекъснато настоява, че не е по-добре, а по-зле. Уверяват я, че не тя, а единствено лекарят може да прецени как е, тя само може да каже как се чувства — а това има малко значение. От дроба й са доволни. Добре, тя мълчи, лекува се и всяка седмица губи от теглото си. На четвъртия месец припада при прегледа. Няма нищо, уверява Беренс; дробът й напълно го задоволява. Когато обаче на петия месец вече не може да ходи, тя пише на мъжа си и Беренс получава писмо от него, а върху плика с енергичен почерк написано „лично“ и „бързо“, аз сам го видях. Да, казва най-сетне Беренс и вдига рамене, както проличава, изглежда, че тукашният климат не й понася. Жената бе извън себе си. Трябвало по-рано да й каже — викаше тя, — още отначало усещала това, сега съвсем се била разболяла!… Да се надяваме, че се е съвзела при мъжа си там, на изток.
— Отлично! Вие разказвате толкова хубаво, господин Сетембрини, всяка ваша дума е направо пластична. Често съм се смял насаме на историята за онази госпожица, която се къпела в езерото и на която дали „нямата сестра“. Какви ли ги няма. Човек се учи, докато е жив. Впрочем моят случай е още съвсем неопределен. Придворният съветник казва, че бил открил у мене някаква дреболия — аз сам чух какъв звук издаваха при аускултацията старите места, дето съм бил болен по-рано, без да зная, а чувало се тук някъде и едно ново, прясно място — впрочем „прясно“ звучи малко странно за такива случаи. Но засега имаме само акустични констатации; действителна диагностична сигурност ще получим едва когато стана и ме прегледат и снемат на рентген. Тогава ще знаем със сигурност какво е положението.
— Така ли мислите? А знаете ли, че понякога фотоплаката показва петна, които се смятат за каверна, а всъщност са само сенки, докато понякога там, където има нещо, тя не показва никакви петна! Тук имаше един млад нумизматик, който дигаше температура; по тази причина видяха несъмнени каверни върху фотоплаката. Казваха, че дори ги били чули! Лекуваха го от туберкулоза, а той взе, че умря. Аутопсията показа, че дробът му е бил напълно здрав и че е умрял от някакви коки.