— Е, слушайте, господин Сетембрини, какво говорите за аутопсия! Смятам, че дотам не съм още стигнал.
— Инженере, вие сте шегобиец.
— А вие пък сте, право да ви кажа, един изпечен критик и циник! Не вярвате дори на точните науки. При вас плаката показа ли петна?
— Да, няколко.
— А действително ли сте малко болен?
— Да, за съжаление съм доста болен — отвърна Сетембрини и наведе глава.
Настъпи пауза, през която той се поокашля. Ханс Касторп погледна от леглото към накарания да млъкне гост. Стори му се, че с двата свои съвсем прости въпроса е опровергал и накарал да замлъкне всичко, дори и републиката, и красивия стил. От своя страна той нищо не предприе, за да съживи разговора.
След някое и друго време Сетембрини, усмихнат, отново се изправи.
— Е, разкажете, инженере — каза той, — как възприеха вашите близки новината?
— Коя новина? За отложеното ми връщане ли? Моите близки, знаете, се състоят от трима чичовци, един прачичо и двамата му синове, които чувствам по-скоро като братовчеди. Други близки нямам, много рано съм останал кръгъл сирак. Как са я възприели те? Те почти нищо не знаят още, нищо повече от това, което знам аз. Отначало, когато се залежах, им писах, че имам силна простуда и не мога да пътувам. А вчера, когато работата взе да се проточва, пак им писах и им казах, че придворният съветник Беренс покрай катара е обърнал внимание на гърдите ми и настоява да продължа престоя си, докато положението се уясни. Тая новина те са посрещнали съвсем спокойно.
— А вашата служба? Нали казвахте, че имате намерение да постъпите на практика някъде?
— Да, като стажант. Помолих нашите да ме извинят в корабостроителницата. Не смятайте, че там са изпаднали в отчаяние поради тази причина. Те сума време могат да карат и без стажант.
— Много добре! От тая страна, значи, всичко е наред. Флегматичност по цялата линия. Във вашия край хората изобщо са флегматични, нали? Но също и енергични!
— О, да, също и енергични, да-да, много енергични — каза Ханс Касторп. Сега, от далечината, той изпитателно погледна към живота в родния край и намери, че събеседникът му правилно го е охарактеризирал. Флегматични и енергични, май че са си такива.
— Е — продължи Сетембрини, — ако останете по-дълго, сигурно ще ни се удаде случай да се запознаем тук горе с вашия чичо — искам да кажа, с вашия прачичо. Той непременно ще прескочи насам, за да ви навести.
— Изключено! — викна Ханс Касторп. — За нищо на света! И десет коня не могат да го изтеглят дотук. Чичо ми е апоплектичен тип, знаете, той почти няма врат. Не, той се нуждае от прилично атмосферно налягане, тук ще пострада повече и от вашата дама от източните страни, всичките дяволи ще го прихванат.
— Разочарован съм. Апоплектичен, значи? Каква полза от флегматичността и енергията… Вашият чичо трябва да е богат? И вие ли сте богат? Хората във вашия край богати ли са?
Ханс Касторп се усмихна на писателското обобщение, а после отново, както бе полегнал, се взря в далечината, към родната сфера, от която се бе откъснал. Той си припомни това-онова, опита се да прецени нещата неутрално, което му се и отдаде, защото разстоянието го окуражаваше. Той отговори:
— Някои са богати, някои — не. Толкова по-зле за тях. Аз ли? Аз не съм милионер, но това, което имам, е сигурно, прави ме независим, стига ми да живея. Мен оставете настрана. Ако бяхте казали „там хората трябва да са богати“, щях веднага да ви потвърдя това. Защото нека приемем, че някой не е богат или е престанал да бъде богат… Тежко и горко му тогава! „Оня ли? Има ли оня още пари?“ — питат… Дословно така и с точно такъв израз на лицето; често пъти съм слушал това и забелязвам, че добре съм го запомнил. Трябва, значи, да ми се е виждало странно, макар че бях свикнал да го чувам — иначе нямаше да го запомня така добре. На вас как ви се струва? Аз например не вярвам, че вие, като homo humanus, бихте се чувствали добре у нас; дори аз, който съм роден там, съм намирал, както сега забелязвам, много неща за безобразни, макар че не са засягали мене лично. Който не сервира най-добрите, най-скъпите вина на вечерите си, той гости няма вече да види, а дъщерите му ще останат стари моми. Такива са хората. Тъй както съм полегнал и наблюдавал отдалече нещата, те ми се струват безобразни. С какви изрази си послужихте вие? Флегматични? И енергични! Добре, но що значи това? Това значи твърди, студени. А що значи твърди и студени? Това значи жестоки. Жестока е атмосферата долу, безмилостна. Когато човек лежи и наблюдава нещата отдалече, може да се ужаси.
Сетембрини го слушаше и кимаше. Той продължи да кима и след като Ханс Касторп бе изчерпал цялата си критика и престана да говори. После пое въздух и рече: