Тук Сетембрини замълча. Той спря при този общ израз и най-категорично завърши. Той бе съвсем сериозен; не бе говорил, за да се забавлява, не благоволил да даде на събеседника си възможност за продължаване или за противоречие, а към края на изложението понижи гласа си и постави точка. Той седеше със затворена уста, със скръстени ръце в скута, кръстосал обутите в карирани панталони нозе и лекичко полюляваше във въздуха единия си крак, като строго го наблюдаваше.
Ето защо и Ханс Касторп замълча. Облегнат върху пуховицата си, той извърна глава към стената и леко почукваше с върховете на пръстите си върху одеялото. Той имаше чувството, че са го поучавали, посмъмрили и дори че са му се скарали; в мълчанието му се криеше голяма доза детско упорство. Паузата трая доста дълго.
Накрай господин Сетембрини отново вдигна глава и усмихнат каза:
— Сигурно си спомняте, инженере, че вече сме водили един подобен диспут, може дори да се каже — същия? Разговаряхме тогава — струва ми се, по време на една разходка — върху болест и глупост, съчетанието на които вие смятахте за парадокс, и то от уважение към болестта. Аз нарекох това уважение мрачна приумица, която принизява човешките размисли, и за мое удоволствие вие сякаш бяхте доста склонен да обърнете малко внимание на протеста ми. Ние говорихме също за неутралността и за духовната безпътица на младежта, за свободата й да избира, за наклонността й да подлага на проверка различните гледища; стана дума и за това, че не бива и не трябва още да смятаме тези опити за окончателна и сериозна система от възгледи за живота. Искате ли — и господин Сетембрини усмихнат се наведе напред върху стола си, краката му бяха стъпили един до друг върху пода, ръцете му бяха притиснати между коленете, главата му също бе малко косо издадена напред, — искате ли да ми разрешите — додаде той и гласът му издаваше леко вълнение — и занапред да ви помагам малко при вашите упражнения и експерименти и да ви поправям, ако ви заплаши опасност от гибелен застой?
— Но разбира се, господин Сетембрини! — Ханс Касторп побърза да се откаже от своето смутено и малко вироглаво отречение, да прекрати почукването върху одеялото и да се извърне към госта си с припряна приветливост. — Това е даже извънредно любезно от ваша страна. Аз наистина се питам дали… Искам да кажа, дали заслужавам…
— Съвсем sine pecunia — процитира господин Сетембрини, като стана. — Няма да се оставим да ни скубят.
Те се разсмяха. Някой отвори външната двойна врата, а в следния миг щракна бравата и на втората. Беше Йоахим, който се връщаше от вечерната забава. Като видя италианеца, и той се изчерви, както се бе изчервил по-рано Ханс Касторп: загорялата мургавост на лицето му потъмня с един нюанс.
— А, ти имаш гост — каза той. — Колко приятно за тебе. Мене ме задържаха. Насилиха ме да изиграя една партия бридж — бридж наричат това за пред хората — додаде той и поклати глава, — а всъщност беше съвсем друго нещо. Спечелих пет марки…
— Дано само не се поддадеш на този порок — каза Ханс Касторп. — Хм, хм. В това време господин Сетембрини много хубаво ме разсея… не, не това исках да кажа. Така може да се говори за вашия фалшив бридж, а господин Сетембрини истински ми запълни времето… Като почтен човек би трябвало с ръце и нозе да драскам, за да се измъкна оттук — особено след като почнахте да играете и фалшив бридж. Но почти бих пожелал температурата ми безкрайно дълго време да не спадне и да се залежа тук, за да слушам още много пъти господин Сетембрини и да черпя помощ от разговорите с него… Накрай ще ми дадат една „няма сестра“, за да не хитрувам.