И това откритие, значи, немалко измъчваше Ханс Касторп, макар че горчивата жажда в погледа на манхаймеца не бе в състояние да го обезпокои така, както частните отношения на Клавдия Шоша с придворния съветник Беренс — един човек, който толкова го превъзхождаше по възраст, лични качества и обществено положение. Клавдия никак не се интересуваше от манхаймеца — ако имаше такова нещо, той, както бе вътрешно наострен, щеше да го долови, така че това, което се бе впило в душата му, не бе противният шип на ревността. Но той изпитваше всички усещания, които опиянението и страстта изпитват, когато забележат във външния свят също такива чувства, които представляват най-странната смесица от отвращение и сродство. Не е възможно всичко да обгледаме и анализираме, ако искаме да вървим напред. Във всеки случай много му се събра на горкия Ханс Касторп — трябваше да понесе и наблюденията върху манхаймеца.
Тъй преминаха осемте дена до рентгеновия преглед на Ханс Касторп. Той не знаеше, че ще трябва толкова да чака, но че те бяха вече преминали, разбра, когато една сутрин при първата закуска старшата сестра му поръча да дойде следобед в лабораторията (тя пак имаше ечемик, не можеше да бъде същият, очевидно това безобидно, но обезобразяващо страдание бе в природата й). Ханс Касторп трябваше да се яви заедно с братовчед си половин час преди чая; защото в случая щяха да правят снимка и на Йоахим — последната сигур вече се смяташе за стара. И така те днес съкратиха големия следобеден режим с тридесет минути и точно в три часа и половина слязоха по каменното стълбище в несъщинския сутерен и седнаха в малката чакалня, която разделяше рентгена от стаята за прегледи — Йоахим, комуто нищо ново не предстоеше, напълно спокоен, Ханс Касторп в известно трескаво очакване, защото никога още не бяха хвърляли поглед върху неговия вътрешен органичен живот. Те не бяха сами, когато влязоха, неколцина вече седяха там с оръфани илюстровани списания върху коленете и чакаха: един юначина швед, който седеше в трапезарията на масата на Сетембрини и за когото разправяха, че при пристигането му през април бил толкова болен, та едва се съгласили да го приемат; сега бил наддал 40 килограма и скоро щели да го изпишат като напълно здрав; после една жена от „лошата руска маса“, самата тя хилава, със своето още по-хилаво, дългоносо и грозно момче на име Саша. Тези хора, значи, чакаха по-отдавна от братовчедите; те очевидно имаха предимство в реда на повикването — в рентгена, изглежда, имаше някакво закъснение и сигурно чаят им щеше да изстине. В лабораторията работеха. Чуваше се гласът на придворния съветник, който даваше някакво нареждане. Бе три и половина часът или малко по-късно, когато вратата се отвори — един рентгенов лаборант, който работеше тук долу, я отвори, — и едва тогава пуснаха да влезе щастливият юначина швед: очевидно предшестващият бе излязъл от друга врата. Сега работата тръгна по-бързо. Само след десет минути чуха как напълно оздравяващият швед, тази жива реклама за курорта и заведението, с твърда стъпка се отдалечава по коридора; пуснаха да влезе руската майка със своя Саша. Отново, както вече при влизането на шведа, Ханс Касторп забеляза, че в рентгена цари полумрак, тоест изкуствена полусветлина — точно както в аналитичния кабинет на д-р Кроковски. Прозорците бяха закрити, пътят на дневната светлина бе препречен и само няколко електрически лампи горяха. Но докато влизаха Саша и майка му, докато Ханс Касторп ги следеше с поглед — в същия момент, значи, се отвори вратата откъм коридора и следният пациент пристъпи в чакалнята — подранил, защото рентгенът работеше със закъснение; това бе мадам Шоша.