Тримата не останаха дълго време в чакалнята. Изглежда, че вътре претупаха набърже Саша и майка му — сигурно бързаха да нагонят закъснението. Този път лаборантът в бяла престилка отвори вратата, Йоахим, ставайки, хвърли вестника върху масата и Ханс Касторп го последва към вратата макар и не без вътрешно колебание. Налегнаха го рицарски помисли и изкушението все пак да се обърне по учтив начин към госпожа Шоша и да й отстъпи реда си; може би дори и по френски, ако някак се наредеше така; той бърже затърси думи, опита се да образува изречение. Но не знаеше дали подобна учтивост бе уместна тук, дали определеният ред не стоеше над всяко рицарство. Йоахим сигурно знаеше какво трябва и не понечи да отстъпи реда си на дамата, колкото и развълнувано и настоятелно да го гледаше братовчед му; ето защо Ханс Касторп влезе след него в лабораторията, като мина покрай все още приведената госпожа Шоша, която само бегло вдигна глава.
Той бе твърде смутен от това, което остави зад себе си, от приключенията през последните десет минути, за да може веднага, още с влизането си в рентгена, вътрешно да превключи. В изкуствения полумрак не видя нищо или само някакви общи очертания. Той чуваше приятно сподавения глас на госпожа Шоша, с който бе казала: „Какво става?… Май че току-що влезе някой… Неприятно…“, и от тембъра на този глас сладостни тръпки пробягнаха по гърба му. Той видя коляното й да се очертава под сукнената пола, видя вратните й прешлени под късите червеникаворуси коси, които висяха свободно, защото не бяха хванати в плитките — и повторно го побиха тръпки. Видя придворния съветник Беренс, застанал с гръб към влизащите пред нещо като шкаф, може би вграден в стената, дето разглеждаше някаква възчерна плака, с ръка, протегната към матовата плафониера. Минавайки край него, братовчедите влязоха по-навътре в помещението, а лаборантът ги изпревари, за да подготви необходимото за техния преглед. Тук се долавяше една особена миризма. Сякаш застоял озон изпълваше атмосферата. Шкафът се издаваше между закритите с черни завеси прозорци и разделяше лабораторията на две нееднакви половини. Виждаха се физически апарати, вдлъбнати лещи, командни табла, изправени измерителни инструменти, нещо като голяма фотокамера на релси, стъклени диапозитиви, които бяха закачени един до друг по стените — човек не знаеше дали се намира в някакво фотографско ателие, в тъмна стаичка или в работилницата на някой изобретател и магьосник на техниката.