Йоахим веднага започна да се съблича до кръста. Лаборантът, млад, набит и червенобузест местен жител в бяла престилка, накара Ханс Касторп да стори същото. Прегледите не отнемали много време, ей сега щял да дойде и неговият ред… Докато Ханс Касторп си събличаше жилетката, Беренс дойде от малкото отделение, дето беше застанал, в по-голямото.
— Хало! — каза той. — Ето ги и нашите Диоскури! Касторп и Полукс… Моля болезнените стонове да се потискат! Почакайте, ей сега ще ви провидим и двамата. Струва ми се, Касторп, че се боите да ни покажете вътрешния си мир. Не се безпокойте, тук всичко става по правилата на естетиката. Ето, видяхте ли моята частна галерия?
И той дръпна за ръкава Ханс Касторп до пред редиците тъмни стъкла, зад които бе щракнал осветлението. Стъклата станаха светли; снимките излязоха наяве. Ханс Касторп видя човешки членове: ръце, крака, колянови капачки, бедра и пищяли, мишници и тазови части. Но закръглените живи форми на тези фрагменти бяха с призрачни и мъгляви очертания; като някаква мъгла е бледен зрак те обграждаха неопределено своето рязко, ясно до най-малките подробности ядро — скелета.
— Много интересно — каза Ханс Касторп.
— Вярно, че е интересно — отвърна придворният съветник. — Полезно нагледно обучение за млади хора. Рентгенова анатомия, разбирате ли, триумфът на новите времена. Това е женска мишница, ще познаете по грациозността. Ей с това нещо те прегръщат в любовни минути. — И той се засмя, при което горната му устна със засуканите мустачки се придръпва откъм едната страна.
Ханс Касторп се извърна встрани — натам, гдето приготвяха Йоахим за вътрешна снимка.
Това ставаше пред шкафа, гдето бе стоял отначало придворният съветник. Йоахим беше седнал на нещо като обущарско столче пред някаква плоча, към която бе притиснал гърдите си, а освен това я бе обгърнал с ръцете си; лаборантът оправяше положението му, сякаш месеше тесто: натисна още по-напред раменете на Йоахим и като масажист намести гърба му. След това отиде зад камерата, наведе се, широко разкрачен като фотограф, за да провери какво вижда, изрази задоволството си и като отстъпи, каза на Йоахим да поеме дълбоко въздух и да не го издишва, докато трае снимката. Извитият гръб на Йоахим се изду и остана в това положение. В този момент лаборантът бе сторил потребното на командното табло. В продължение на две секунди влязоха в действие страшни сили, които бяха необходими, за да проникнат през материята, ток с хиляди волта, стотици хиляди, Ханс Касторп горе-долу си спомняше. Едва укротени за поставената им задача, тия сили се опитаха да избият по странични пътища. Разредки изгърмяха като изстрели. Измерителният апарат изпращя в синьо. Дълги светкавици със съскане пробягнаха по стените. Отнякъде погледна тихо и заплашително една червена светлина, една стъкленица зад гърба на Йоахим сякаш се изпълни със зелена течност. После всичко се успокои, светлините изчезнаха и Йоахим с въздишка изпусна поетия въздух. Снимката бе направена.
— Следният подсъдим! — каза Беренс и мушна Ханс Касторп с лакътя си. — Само да не симулирате умора! Един екземпляр ще получите гратис, Касторп. Така ще можете да прожектирате на стената пред деца и внуци тайната на вашите гърди.
Йоахим бе отстъпил; техникът смени плаката. Придворният съветник Беренс лично упъти новака как да седне и какво да прави.
— Прегърнете! — каза той. — Прегърнете плочата. Ако искате, представете си, че прегръщате нещо друго. И здраво притискайте гърдите, сякаш изпитвате кой знае какво щастие при това. Точно така. Вдишване! Задръж! — изкомандва той. — Че усмихнете се де!