За да се върнем на „напреженията и разрешенията“, ще упоменем един такъв случай. Веднъж Ханс Касторп, седнал на един лакиран градински стол, разговаряше с Йоахим, когото насила бе принудил да излезе до пред сградата, докато в това време госпожа Шоша пушеше до парапета цигари със своите сътрапезници. Той говореше за нея, за да го чуе тя. А тя му бе обърнала гръб… Вижда се, че имаме пред вид един отделен случай. Разговорът с братовчеда не бе достатъчен за афектираната словоохотливост на Ханс Касторп, той нарочно сключи едно запознанство — с кого? Запозна се с Хермине Клефелд — уж случайно заприказва младата дама, представи себе си и Йоахим поименно и притегли един лакиран стол и за нея, за да може той, когато са вече трима, по-ярко да блесне. Дали помни, попита я той, как дяволски го бе уплашила при първата им среща на една утринна разходка. Да, него бе поздравила тя тъй сърцеосвежително със своето свистене. И бе постигнала целта си, той доброволно признава това, чувствал се като ударен с кривак в главата, нека пита братовчед му. Ха, ха, да свири със своя пневмоторакс и да плаши безобидни екскурзианти! Това нещо той нарича безбожна игра, греховна злоупотреба — нарича го открито и със справедлив гняв… И докато Йоахим, съзнавайки своята роля на оръдие, седеше със сведени очи, а и госпожица Клефелд за свое огорчение постепенно разбра по невиждащите и блуждаещи погледи на Ханс Касторп, че служи само като средство за целта, Ханс Касторп се превземаше, кипреше се и съчиняваше фрази с благозвучен глас, докато наистина постигна това, че госпожа Шоша се извърна към фрапантно говорещия и го погледна в лицето — но само за миг. Защото нещата по-нататък се сложиха така: нейните Пшибиславови очи бърже пробягнаха по неговата седнала с кръстосани крака фигура и с един израз на толкова преднамерено равнодушие, че приличаше на презрение, се спряха за малко върху жълтата му обувка — след което се оттеглиха флегматично и може би с усмивка в своите дълбини.
Тежък, нещастен случай! Ханс Касторп продължи да приказва трескаво още някое и друго време; после, когато вътрешно си даде сметка за погледа върху обувката, той онемя почти посред думата и потъна в горест. Госпожица Клефелд, скучаеща и обидена, си отиде. Не без раздразнение в гласа си Йоахим каза, че сега вече могат да легнат. И един покрусен човек му отвърна с пребледнели устни, че е съгласен.
Цели два дена Ханс Касторп жестоко страда от тая преживелица, защото междувременно не се случи нищо, което да бъде балсам за парещата му рана. Защо този поглед? Защо, за бога, това нейно презрение? Да не би да гледаше на него като на някой здрав мухльо от долу, чиято възприемчивост клони само към безобидни неща? Като на някой, така да се каже, нищ духом от равнината, един обикновен момък, който се разхожда, смее се, пълни си търбуха и печели пари — един образцов ученик на живота, който нищо друго не познава освен скучните представи на честта? Нима той бе някакъв лекомислен приходящ за три седмици, който няма нищо общо с нейната сфера; не бе ли дал обет въз основа на един възпален участък, не бе ли приет и влязъл в строя на тези тук горе с два месеца и нещо на гърба си и не бе ли се качил още снощи Меркурий на 37,8… Но тъкмо това допринасяше страданието му да е пълно. Меркурий не се качваше вече! Ужасното униние на тези дни предизвика едно охлаждане, отрезвяване и отпускане в природата на Ханс Касторп, което за негов горчив срам се прояви в ниска, почти нормална температура — ужасно бе за него да установи, че собствената мъка и печал нищо друго не му докара освен едно по-нататъшно отдалечаване от битието и личността на Клавдия.
Третият ден донесе сладкото спасение, донесе го още отрано. Бе чудна есенна утрин, слънчева и свежа — ливадите бяха сякаш покрити със сивосребристо було. Слънцето и нащърбената луна бяха застанали едновременно на почти еднакви височини на чистото небе. Поради хубавото време братовчедите бяха станали малко по-рано от обикновено, за да продължат малко извън предписанието разходката, като навлязат по горския път, където бяха скамейката и водният улей. Йоахим, чиято крива показваше едно радостно снижение, бе предложил това освежително прекрачване на правилника и Ханс Касторп не бе се възпротивил.