Енциклопедия
Ако известни подмятания на господин Сетембрини бяха ядосали Ханс Касторп, той нямаше защо да им се чуди и нямаше право да обвинява хуманиста в мания за педагогически издирвания. И слепецът би забелязал какво е положението; той самият не предприемаше нищо, за да го прикрие — известно великодушие и една благородна простота му пречеха да забулва в тайна нещата, в което все пак — и то в негова полза, ако искаме — той се различаваше от влюбения от Манхайм с рядката коса и провлечената походка. Ние напомняме и повтаряме, че на състоянието, в което той се намираше, по правило са присъщи стремежът и подтикът да се откровеничи, едно влечение към изповед и признания, някакво сляпо пристрастие към самия себе си и мания да се изпълва света със себе си — нещо толкова по-странно за нас трезвомислещите, колкото по-малко смисъл, разум и надежда има в цялата работа. Трудно е да се каже какво правят всъщност такива хора, че веднага се издават; изглежда, няма нищо в тяхното действие или бездействие, което да не ги издава — особено в общество, за което една разсъдлива глава бе забелязала, че има само две неща в ума си: първо, температура и, второ, пак температура, тоест например въпроса кой обезщетява госпожа генералната консулша Вурмбранд от Виена за непостоянството на капитан Миклозич — дали напълно оздравелият исполин швед или прокурорът Параван от Дортмунд, или пък и двамата едновременно. Защото връзката, която месеци наред бе свързвала прокурора и госпожа Заломон от Амстердам, бе прекъсната по взаимно съгласие и госпожа Заломон, следвайки повелята на възрастта си, се бе насочила към по-млади поколения и бе прибрала под крилете си бърнестия Гензер от масата на госпожица Клефелд или както госпожа Щьор в малко канцеларски стил, но не без образност казваше, си го бе „прикомандировала“ — всичко това бе сигурно и известно, така че прокурорът имаше свободен избор било да се бие с шведа, било да се спогоди с него.
И тъй тези процеси, които бяха в ход всред обществото на „Бергхоф“ и особено между трескавата младеж и при които очевидно играеха значителна роля балконските коридори (между стъклените разделителни стенички и перилата) — тези процеси занимаваха всички тук, те бяха главна съставка на тукашната атмосфера; но и това не е достатъчно, за да се изрази всичко, което витаеше тук. Ханс Касторп имаше особеното впечатление, че съществува един основен въпрос, на който по целия свят се придава и на истина, и на шега една доста голяма важност, но тук този въпрос бе придружен от едно подчертаване на тоналност, стойност и значимост, той придобиваше тежест, която го правеше толкова нов, че цялата работа се явяваше в напълно нова, ако не ужасна, то поне ужасяваща със своята новост светлина. Като излагаме това, изменяме израза на лицата си и забелязваме, че ако досега сме говорили за въпросните отношения с лек и шеговит тон, то е станало по същите тайнствени причини, по които толкова често става, без това да доказва само по себе си лекотата или забавността на цялата работа; а за сферата, всред която се намираме, това наистина важи още повече, отколкото другаде. Ханс Касторп бе смятал, че достатъчно разбира този често третиран шеговито основен въпрос и сигурно е имал право да смята така. Сега той разбра, че долу в равнината понятията му по въпроса са били съвсем повърхностни, че всъщност е бил най-простодушен невежа, докато тук личният опит, чието естество ние многократно се опитахме да обрисуваме, личният опит, който в известни моменти изтръгваше вика „Боже мой!“, му даде възможност вътрешно да открие и разбере възходящия акцент на Небивалото, Авантюристичното и Безименното, който бе присъщ общо на бялата работа и на всеки един. Естествено и тук се шегуваха. Но това ставаше по един неподходящ начин, който бе съпроводен от тракане на зъби и задух, та напълно ясно проличаваше прозрачното було върху прикритата или по-право върху неволята, която бе невъзможно да се прикрие. Ханс Касторп си спомни как Йоахим побледня на петна, когато за пръв и последен път по невинно закачливия начин на долината бе довел разговора до плътните форми на Маруся. Той си спомни и за хладната бледност, която бе покрила собственото му лице, когато бе освободил госпожа Шоша от падащите върху й слънчеви лъчи — спомни си и как преди и след това при различни случаи бе я забелязвал върху чужди лица, обикновено върху две едновременно, например върху лицето на госпожа Заломон и на младия Гензер през оня ден, когато онова, което госпожа Щьор толкова картинно бе определила, бе почнало помежду им. Той си спомняше, казваме, за това и разбираше, че при тези обстоятелства не само би било много трудно да не се „издаде“, но че и само малка полза би имало от усилия в тази насока. С други думи: сигурно не само великодушието и чистосърдечието са играли някаква роля, но и известно насърчение от страна на атмосферата, за да го бе малко грижа да обуздава чувствата си и да прикрива състоянието си.