Дори двете последни думи, колкото и да създаваха трудности за неговия средиземноморски език, господин Сетембрини бе произнесъл по приятен начин, ясно, благозвучно и, може да се каже, пластично. Ханс Касторп отговори само с краткия, схванат и смутен поклон на ученик, който приема изпълнено с укор поучение. Какво трябваше да отговори? Тази частна лекция, която господин Сетембрини му бе изнесъл тайно, а гръб към всички останали и почти шепнешком, имаше твърде делови, съвсем не светски, съвсем не разговорен характер, така че тактът не разрешаваше да се изкаже дори само едно одобрение. На учител не се отговаря: „Добре го казахте.“ Ханс Касторп по-преди бе постъпвал така, за да запази до известна степен социалното равновесие между двамата, но никога досега хуманистът не бе говорил толкова настойчиво, възпитателно. Единствената възможност бе да приеме наставленията — смутен като ученик от толкова много нравоучение.
Между впрочем можеше да се забележи, че мислите продължаваха своя ход и след като господин Сетембрини бе замлъкнал. Той все още стоеше току пред самия Ханс Касторп, та го караше дори малко да се навежда назад, и черните му очи, невиждащи и замислени, фиксираха лицето на младия човек.
— Вие страдате, инженере! — продължи той. — Вие страдате като човек, който е объркал пътя — кой не би го забелязал? Но и вашето отношение към страданието би трябвало да бъде европейско отношение, не източно; Изтокът изпраща толкова много хора тук, на това място, защото е мекушав и предразположен към болести… Със състрадание и неизмеримо търпение, по този начин посреща той страданието. Но това не може, не бива да бъде нашият, не бива да бъде вашият начин!… Говорехте за моята кореспонденция… Вижте, ето… или по-добре елате с мен! Тук е невъзможно… Ще се оттеглим, дайте да влезем ей там. Ще ви открия неща, които… Елате!
И като се извърна, той изведе Ханс Касторп от вестибюла и го въведе в най-близката до портала от общите стаи, която бе наредена като читалня и стая за писане и сега бе празна. Тя бе с дъбови ламперии под светлите сводове, в нея имаше книжни шкафове, една обкръжена от столове и покрита със защипнати в рамки вестници маса по средата и писмени маси в сводестите ниши на прозорците. Господин Сетембрини пристъпи до един от прозорците, Ханс Касторп го последва. Вратата остана отворена.
— Тези книжа — каза италианецът, като на бърза ръка измъкна от издутия джоб на развласеното си сако една пачка книжа, огромен, вече отворен плик и прелисти пред очите на Ханс Касторп съдържанието му: различни печатни коли и едно писмо, — тези книжа носят на френски език печата на Международния съюз за организация на прогреса. Изпращат ми ги от Лугано, където се намира един от клоновете на съюза. Вие ме питате за неговите принципи, за неговите цели? Ще ви ги кажа с две думи. Съюзът за организация на прогреса извежда от еволюционната теория на Дарвин философския възглед, че най-съкровената естествена нужда на човечеството е неговото самоусъвършенстване. От това тя вади заключението, че всеки, който иска да задоволи тази естествена нужда, е длъжен дейно да сътрудничи на човешкия прогрес. Мнозина се отзоваха на нейния призив; значителен е броят на членовете й във Франция, Италия, Испания, Турция и даже в Германия. И аз имам честта да съм вписан в съюзните регистри. Изработена е научна програма за реформи в голям стил, която в момента обхваща всички възможности за усъвършенстване на човешкия организъм. Проучва се проблемът за здравето на нашата раса, изпитват се всички методи за борба срещу израждането, които без съмнение са едно плачевно явление — спътник на растящата индустриализация. Освен това съюзът се занимава с учредяване на народни университети, преодоляване на класовите борби чрез всички социални подобрения, които се препоръчват за тази цел, а също и с избягването на борбите между народите, на войната изобщо, чрез развитието на международното право. Виждате, че усилията на съюза се отличават с великодушие и разнообразие. Много интернационални списания отразяват неговата дейност — месечни списания, които дават съобщения на три-четири световни езика за прогресивното развитие на културното човечество. В различни страни са организирани многобройни местни групи, чиято задача е чрез дискусионни вечери и неделни тържества да просвещават и поучават в духа на човешкия идеал за прогреса. Преди всичко съюзът се стреми да представи своите материали на прогресивните политически партии на всички страни… Следите ли думите ми, инженере?
— Абсолютно! — отвърна Ханс Касторп енергично и припряно.