При тия свои думи той имаше чувството на човек, който се е подхлъзнал и едва се държи на краката си, Господин Сетембрини изглеждаше задоволен.
— Допускам, че представите, които получавате сега, са нови, изненадващи за вас?
— Да, трябва да призная, че за първи път слушам нещо относно тези… тези стремежи.
— Де да бяхте — продължи тихо Сетембрини, — де да бяхте чули по-рано нещо за тях! Но може би и сега не е много късно. Та тези книжа… Искате да знаете до какво се отнасят… Слушайте по-нататък! Тази пролет бе свикано общо събрание на съюза в Барселона — знаете, че този град се слави с особени заслуги за прогресивните политически идеи. Конгресът е заседавал цяла седмица, имало е банкети, тържества. Боже мой, и аз исках да отида, имах съкровено желание да взема участие в разискванията. Но този негодник придворният съветник не ме пусна, заплаши ме със смърт — и, какво искате, аз се уплаших от смъртта и не заминах. Както можете да си представите, бях отчаян от номера, който ми изигра моето слабо здраве. Няма нищо по-болезнено от това да усещаме как нашият органичен, нашият животински дял ни пречи да служим на разума. Затова пък още по-голямо е задоволството ми от полученото известие на бюрото в Лугано… Любопитствате за съдържанието? Вярвам, вярвам! Няколко бегли информации… Съюзът за организация на прогреса, като има пред вид истината, че задачата му се състои в това да осъществи щастието на човечеството, с други думи: да се бори чрез целесъобразна социална дейност против човешките страдания и накрай напълно да ги премахне… като има освен това пред вид, че тази върховна задача може да се разреши само с помощта на социалните науки, чиято крайна цел е съвършената държава — та съюзът е взел в Барселона решение да отпечата едно многотомно издание, което ще носи заглавието „Социология на страданията“ и в което ще бъдат обработени в точна и изчерпателна систематика човешките страдания по всички свои родове и класове. Ще възразите: каква полза от класове, родове, системи! Отговарям ви: без подреждане и класиране няма овладяване, а истински опасният противник е непознатият. Трябва да изведем човешкия род от примитивните стадии на страха и на търпеливото затъпяване и да го насочим към фазата на целеосъзната дейност. Трябва да му разясним, че въздействията отпадат, когато сме отстранили причините им, и че почти всички страдания на индивида са болести на социалния организъм. Добре! Това е намерението на „Социологичната патология“. Тя, значи, ще изброи и опише в своите двадесетина тома в речников формат всички случаи на човешките страдания, които човек може да си представи — от най-личните и най-интимните до големите групови конфликти, до страданията, които произхождат от класовите вражди и международните стълкновения, тя, накъсо казано, ще посочи химическите елементи, от чието многократно смесване и съединяване се получава всяко човешко страдание; този многотомник ще има за пътеводна нишка достойнството и щастието на човечеството и за всеки отделен случай ще посочва средствата и мероприятията, които му се струват подходящи за отстранение на причините за страданието. Призвани специалисти от цвета на европейските учени, лекари, икономисти и психолози, ще си разпределят съставянето на тази енциклопедия на страданията, а главната редакция в Лозана ще бъде събирателният басейн, където ще се стичат статиите. Вие ме питате с очи каква ще бъде моята роля при всичко това? Оставете ме да се доизкажа! Този голям сборник няма да пренебрегне и художествената литература, доколкото тя има за предмет човешкото страдание. За това е предвиден отделен том, който ще съдържа — за утеха и назидание на страдащите — сбито изложение и анализ на всички шедьоври на световната литература, които засягат разни конфликти; и… тази е задачата, която възлагат с ей това писмо пред вас на вашия най-покорен слуга.
— Какво говорите, господин Сетембрини! Но позволете ми сърдечно да ви поздравя. Това е великолепна задача; тя сякаш е създадена специално за вас. Нито за миг не се учудвам, че съюзът се е сетил за вас. Кой знае колко се радвате, че можете да окажете помощ за изкореняването на човешките страдания!
— Касае се до една огромна работа — каза замислен господин Сетембрини, — която изисква голяма съобразителност и много четене. При това — добави той, докато погледът му сякаш се губеше в многообразието на задачата, — при това художествената литература всъщност почти по правило си поставя за предмет страданието и даже второстепенни и третостепенни творби на големи майстори се занимават по един или друг начин с него. Все едно или толкова по-добре! Колкото и обширна да е задачата, тя във всеки случай е такава, че при нужда бих могъл и на това проклето място да се справя с нея, ако и да се надявам, че не ще бъда принуден тук да я завърша. Не можем същото — продължи той, като пристъпи още по-близо до Ханс Касторп и сподави гласа си до шепот, — не можем същото да кажем за задълженията, с които природата ви натоварва, инженере! Това именно целях да ви кажа, за това исках да ви предупредя. Знаете колко се възхищавам от професията ви, но тъй като се касае до свързана с практиката професия, а не с духовното, вие за разлика от мене можете да я упражнявате само долу, в света. Само в равнината можете да бъдете европеец, да се борите по вашему със страданието, да подпомагате прогреса, да използвате времето. Аз ви разказах за падналата ми се задача само за да ви опомня, за да ви свестя, за да оправя понятията ви, които очевидно почват да се объркват под влиянието на атмосферата. Увещавам ви: стегнете се! Бъдете горд и не се погубвайте по чуждоземни работи! Избягайте от това блато, от този остров на Цирцея — не можете да се мерите с Одисей, за да пребивавате безнаказано тук. Ще пролазите, вече се спускате върху предните си крайници, скоро ще почнете и да грухтите — пазете се!