— Тъй, значи, била работата — каза Ханс Касторп. — Не знаех това, но отдавна ме интересува какво представляват очите от този вид.
— Измама и заблуда — натърти придворният съветник. — Нарисувате ли ги просто изкосени и тесни, загубен сте. Трябва да постигнете изкосеността и стеснението, както ги е постигнала природата, да градите илюзия върху илюзията, така да се каже, а за това естествено е необходимо да сте запознат с епикантуса. Знанието изобщо не може да вреди. Погледнете кожата, кожата на тялото тук. Нагледна ли е, или не е толкова нагледна според вашето мнение?
— Извънредно — каза Ханс Касторп, — извънредно нагледно е нарисувана тая кожа. Мисля, че никога не съм срещал толкова добре нарисувана. Струва ти се, че виждаш порите.
И той леко прокара тясната страна на ръката си по деколтето на портрета, което, твърде бяло, контрастираше с прекалената руменина на лицето — като част от тялото, която обикновено не е изложена на светлина, и така, нарочно или неволно, настоятелно се създаваше представа за разголеност: един във всеки случай доста просташки ефект.
Въпреки това похвалата на Ханс Касторп бе оправдана. Проблясващата матова белота на този деликатен, но не слаб бюст, който се губеше в драперията на синкавото було, бе много естествена; очевидно кожата бе нарисувана с чувство, но независимо от известната сладникавост, която се излъчваше от нея, художникът бе съумял да й придаде един вид научна реалност и неподправена жизненост. Той се бе възползвал от грубата тъкан на платното, за да възпроизведе под маслената боя естествените грапавини на кожната повърхност — особено в областта на едва изпъкващите ключици. Не бе забравена една луничка там, дето гръдта почваше да се разделя, а между възвишенията човек като че ли виждаше бледосинкави жилки. Сякаш по тази голота преминаваше лека тръпка на чувствителност под погледа на зрителя или по-смело казано: човек можеше да си представи, че долавя дишането, невидимия жизнен полъх на плътта така, че ако прилепеше устни върху нея, не би усетил миризма на боя и лак, а дъх на човешко тяло. С всичко това ние тук предаваме впечатленията на Ханс Касторп; но колкото и да бе той склонен да възприема такива впечатления, все пак трябва с право да установим, че деколтето на госпожа Шоша бе далече най-забележителното художествено произведение в тази стая.
С ръце в джобовете на панталона придворният съветник Беренс се поклащаше върху токовете и пръстите си, докато заедно с посетителите разглеждаше своята работа.
— Радвам се, драги колега — каза той, — радвам се, че това ви е ясно. Добре е и не може никак да навреди, ако човек е позапознат и с това, което е под епидермиса, ако рисува и невидимото — с други думи: ако има към природата не само чисто лирично отношение, така да се каже, ако например има втора специалност като лекар, физиолог, анатом, и познава кое-що от вътрешностите на човека — това може да бъде от полза, каквото искате казвайте, но тези познания положително създават предимства. В тая кожица тук има наука, можете под микроскоп да изследвате дали е органически вярна. Тук виждате не само подепидермисния и роговия слой на кожата — под него съм имал пред вид дермата с нейните потни и мастни жлези, кръвоносните съдове и порите — а още по-отдолу подкожната мастна тъкан, която със своите многобройни мастни клетки образува, знаете, тапицировката на пленителните женски форми. Онова, което човек знае и си представя, също играе своята роля. То ръководи ръката ви и оказва своето въздействие, уж го няма на платното, а някак си пак е отразено и това създава нагледност.
Ханс Касторп се запали от възторг при този разговор, челото му бе се зачервило, очите му горяха, той не знаеше какво по-напред да отговори, защото имаше много неща за казване. Първо, възнамеряваше, да премести портрета от засенчената стена на друго по-благоприятно място, второ, искаше непременно да продължи разговора за естеството на кожата, който много го интересуваше, просто искаше да се опита да изрази една собствена по-обща и философска мисъл, която също много му тежеше. Докато вече бе хванал картината, за да я откачи, той припряно заговори:
— Точно така, точно така! Много добре, това е важно. Искам да кажа… Тоест господин придворният съветник каза: „Не само в лирично отношение.“ Добре би било, ако освен лиричното — тъй, струва ми се, казахте вие, — освен артистичното отношение има и друго, ако, накратко казано, разглеждаме нещата под друг ъгъл на зрение, например от медицинска гледна точка. Това е абсолютно правилно, прощавайте господин придворен съветник, искам да кажа, че то е толкова абсолютно правилно, защото тук всъщност не се касае до коренно различни условия и гледни точки, а точно погледнато, само до едни и същи — само до разновидности, искам да кажа: до нюанси, искам, значи, да кажа: до вариации на един и същ, на един общ интерес; работата на художника е само част от него и една от неговите изяви, ако смея така да се изразя. Да, прощавайте, ще взема да откача портрета, той тук няма никакво осветление, ще го занеса до канапето отсреща, ще видите дали няма съвсем другояче… Исках да кажа: с какво се занимава медицинската наука? Аз естествено нищо не разбирам от тая наука, но нали тя се занимава с човека. А правото, законодателството и правораздаването? Също с човека. А езикознанието, с което най-често е свързано упражняването на педагогическата професия? А богословието, грижите за душата, пастирството? Всички се занимават с човека, това са само нюанси на един и същ важен и… първостепенен интерес, интереса към човека, това са, с една дума, хуманитарните професии; ако иска човек да ги изучи, трябва като основа и преди всичко да се запознае с древните езици, за формално образование, както казват. Вие може би се учудвате, дето говоря така, та аз съм само един реалист, един техник. Но неотдавна си мислех, като лежах: не е ли отлично, не е ли отлично устроено това, че във всяка хуманитарна професия е прието да се гради върху формалното, знаете, идеята за красивата форма — така се влага нещо благородно и богато в професията, а освен това и малко чувство, малко… учтивост — така интересът добива почти характер на някакво галантно ухажване… Тоест аз вероятно се изразявам неправилно, но човек вижда как духовното и красивото, с други думи: науката и изкуството, се смесват и всъщност винаги са били едно; заниманията с изкуството безусловно принадлежат и към науката, те представляват до известна степен един пети факултет, изкуството не е още нищо друго освен една хуманитарна професия, един нюанс на хуманитарния интерес, доколкото неговата главна тема или грижа е пак човекът, това сигурно ще признаете. Аз съм рисувал само кораби и вода, когато на младини съм се опитвал в това поле, но в моите очи най-привлекателното в изобразителните изкуства е и остава портретът, защото има за предмет непосредствено човека, затова и веднага попитах дали господин придворният съветник работи в тая област… Не би ли висял тук при значително по-благоприятно осветление?