Двамата — и Беренс, и Йоахим — го гледаха да видят дали не се срамува от своите импровизирани бръщолевици. Но Ханс Касторп бе премного запален, за да изпадне в смущение. Той държеше картината до стената над канапето и настоя да му отговорят дали тук няма значително по-добро осветление. В същото време прислужницата донесе на една табла гореща вода, спиртник и чашки за кафе. Придворният съветник ги покани в кабинета и каза:
— Тогава не би трябвало всъщност да се интересувате толкова много от живопис, а по-скоро от скулптура… Да, тук тя би имала естествено повече светлина. Щом смятате, че може да я понесе… От пластика, искам да ви кажа, защото тя най-неподправено и най-изключително се занимава с човека изобщо. Само че да не ни изври водата.
— Много вярно, пластиката — каза Ханс Касторп, докато минаваха в другата стая, и забрави да закачи отново картината или да я остави някъде: той я взе със себе си, носейки я ниско, до крака си. — Вярно, при една гръцка Венера или при някой атлет хуманитарното без съмнение проличава най-ясно; всъщност пластиката е истинското, неподправеното хуманитарно изкуство, ако се поразмисли човек.
— Е, що се отнася до малката Шоша — забеляза придворният съветник, — тя във всеки случай може по-скоро да бъде обект за живопис; и Фидий, и другият с еврейското окончание на името биха си набърчили носа пред този вид физиономия… Ама какво правите, къде сте понесли тази цапотия?
— Недейте, ще я подпра засега на стола си, за момента мястото й съвсем не е лошо. Но гръцките ваятели не са се грижили много за главата, важното за тях е било тялото, тъкмо това може би е било хуманитарното… Та женската скулптура, значи, е мас?
— Мас! — отсече придворният съветник, който бе отворил един шкаф в стената и бе извадил приборите: една цилиндрична турска мелница, джезве с дълга дръжка, двойна кутия за захар и смляно кафе, всичко от месинг. — Палмитин, стеарин, олеин — добави той и насипа от една тенекиена кутия кафеени зърна в мелницата, чиято дръжка почна да върти. — Както виждат господата, аз всичко сам си приготовлявам, още от самото начало, тъй кафето става най-вкусно… А вие какво си мислехте? Че не е мас, а амброзия, а?