— Не, това вече сам знаех. Странно е само да го чуе човек по този начин — каза Ханс Касторп.
Те насядаха в ъгъла между вратата и прозореца около бамбукова табуретка с орнаментирана по ориенталски месингова тепсия, където приборите бяха сместени между разни принадлежности за пушене: Йоахим до Беренс върху отрупаната с копринени възглавници отоманка, Ханс Касторп в едно кожено кресло върху ролки, до което бе подпрял портрета на госпожа Шоша. Кабинетът бе застлан с разноцветен килим. Придворният съветник сложи кафе и захар в джезвето, доля вода и подържа кафявото питие над спиртния пламък, докато възвря. То се разпени в чашките с луковичен орнамент и при сръбването се оказа колкото силно, толкова и сладко.
— Впрочем и вашата — каза Беренс, — и вашата пластика, доколкото можем да си послужим с този израз, естествено е мас, макар и не в същата степен, както при жените. При нас обикновено тлъстините възлизат на една двадесета част от теглото, а при жените на една шестнадесета. Без подкожната тъкан всички щяхме да бъдем само някакви гъби. С годините те изчезват и тогава се получава известно неестетично сбръчкваме. Най-обилни са тлъстините по гърдите, корема и бедрата, с една дума, навсякъде, дето има нещо за сърцето и ръката. И ходилата са тлъсти и скокотливи.
Ханс Касторп превърташе в ръцете си цилиндричната мелница за кафе. Тя беше, както и цялата гарнитура, сигурно по-скоро от индийски или персийски, отколкото от турски произход: това сочеше стилът на излъсканите гравировки в месинга, които се открояваха върху матовата основа. Ханс Касторп заразглежда орнаментиката, без да може отначало да схване какво представлява. Когато разбра, той ненадейно се изчерви.
— Да, да, този прибор е за самотни мъже — каза Беренс. — Знаете, затова го държа заключен. Би могъл да избоде очите на моята примадона. На вас сигурно нищо няма да ви стане. На времето ми го подари една пациентка, египетска принцеса, която ни направи честта да изкара една година при нас. Виждате, шарката всеки път се повтаря. Забавно, нали?
— Да, забележително нещо — отвърна Ханс Касторп. — Е, аз естествено нямам нищо против. Човек може дори да се отнесе сериозно и тържествено към него, ако иска — макар че тогава в края на краищата не му е мястото върху една гарнитура за кафе. В древността са го изобразявали понякога и върху ковчезите. За тях нецензурното и свещеното са били до известна степен едно и също.
— Е, що се отнася до принцесата — каза Беренс, — тя, смятам, бе повече за първото. Между другото имам от нея още и едни много хубави цигари, извънредно фино качество, изваждам ги само при първокласни случаи.
И той извади от шкафа една кутия с ярки пъстри цветове и я поднесе на гостите си. Йоахим отказа, като сбра токовете си. Ханс Касторп се пресегна и запали необикновено голямата и широка, украсена със златно отпечатан сфинкс цигара, която действително бе чудесна.
— Разкажете ни още нещо за кожата, господин придворен съветник — помоли той, — нали ще бъдете така любезен? — Той отново бе взел портрета на госпожа Шоша, поставил го бе върху коляното си и облегнат назад в креслото, го разглеждаше с цигара в уста. — Не специално за подкожната мастна тъкан, вече знаем какво представлява тя. Но изобщо за човешката кожа, която толкова добре умеете да рисувате.
— За кожата ли? Интересувате ли се от физиология?
— Много! Да, винаги в най-висша степен съм се интересувал. Винаги извънредно много ме е интересувало човешкото тяло. По някой път съм се запитвал дали не е трябвало да стана лекар, смятам, че до известна степен то не би ми прилягало зле. Защото, който се интересува от тялото, се интересува и от болестта — дори и от нея, не е ли така? Впрочем това нищо не значи, аз можех и друго да захвана. Можех например да стана и свещеник.
— Хайде де.
— Да, навремени съм си мислел, че така бих бил най-вече в стихията си.
— А защо станахте инженер?
— Случайно. Това, повече или по-малко, се дължеше на външни причини.
— Та за кожата ли? Какво да ви разправя за вашата сетивна обложка? Това е вашият външен мозък, разбирате ли, онтогенетично от съвсем същия произход като апарата за така наречените висши сетивни органи тук горе във вашия череп: централната нервна система, трябва да знаете, е само една лека модификация на външния слой на кожата, а при низшите животни изобщо още няма разлика между централна и периферна нервна система, те получават обонятелни и вкусови усещания посредством кожата, трябва да си представите, че те имат само кожна сетивност — трябва да е доста приятно да сте в тяхното положение. В замяна на това при така високо диференцирани същества като вас и мене честолюбието на кожата се ограничава с гъдела, тя вече е само защитен и предупреждаващ орган, който дяволски зорко бди за всичко, което иска да се приближи до тялото — тя дори поставя на пост опипващи апарати: косата и космите по тялото, които се състоят от вроговени епидермисни клетки и предупреждават още преди нещо да е досегнало самата кожа. Между нас казано, възможно е дори защитната и противодействащата задача на кожата да не се разпростира само върху физиката… Знаете ли как се изчервявате и как побледнявате?