— Смътно.
— Да, и ние, да си признаем, не сме съвсем наясно по този въпрос, особено що се отнася до изчервяването от срам. Процесът не е съвсем изяснен, защото досега не са успели да открият в стените на съдовете разширяващи мускули, които да се раздвижват от вазомоторните нерви. Как набъбва гребенът на петела или на какво се дължат другите привеждани примери за наперване — това е, така да се каже, мистериозно, особено защото се касае до психически въздействия. Допускаме, че съществуват връзки между кората на главния мозък и вазомоторния център в продълговатия мозък. И при известни дразнения, значи — например много ви е срам, — тази връзка и водещите към лицето съдови нерви влизат в действие и тогава кръвоносните съдове там се изпълват и главата става като на пуяк, подпухвате от прилив на кръв и не можете дори да гледате. В замяна на това, при други случаи — бог знае какво ви предстои, може би нещо крайно опасно и красиво — кръвоносните съдове на кожата се свиват и кожата пребледнява, става студена и се сгърчва; тогава от силната емоция заприличвате на труп, впадините на очите ви добиват оловен цвят, а носът ви побелява и се изостря, докато симпатикусът кара сърцето ви здравата да барабани.
— Тъй, значи, става това — каза Ханс Касторп.
— Горе-долу тъй. Знаете, това са реакции. Но тъй като всички реакции и рефлекси по начало имат някаква цел, физиолозите почти предполагат, че и тези явления, придружаващи психическите афекти, са всъщност целесъобразни защитни средства, отбранителни рефлекси на тялото като настръхването на кожата. Знаете ли как получавате гъша кожа?
— Не съвсем.
— Това е един спектакъл на мастните жлези в кожата, които отделят кожната мазнина, един богат на белтъци мазен секрет, знаете, не особено апетитен, но той дава еластичност на кожата, за да не се нагърчи и напука от изсушаване, за да бъде приятна на пипане — не можете да си представите каква би била на пипане човешката кожа без холестериновата смазка. Мастните жлези в кожата притежават малки органични мускули, които могат да изправят жлезите и когато сторят това, вие изпадате в състояние на момчето, върху което принцесата изсипала ведрото с гуляшите, кожата ви става като стъргало; ако ли пък дразненето е по-силно, космите ви настръхват — и косата на главата, и козината по тялото, ставате като бодливо свинче, което се отбранява, и можете да кажете, че са ви полазили студени тръпки.
— О, аз — каза Ханс Касторп, — аз много пъти вече съм усещал това. Даже доста лесно настръхвам при най-различни случаи. Учудва ме само, че това става при толкова различни случаи. Когато някой стърже с калем по стъкло, получавам гъша кожа, а при особено хубава музика — също; когато ме причастяваха за първи път, многократно ме полазваха тръпки, сякаш суграшица се сипеше върху мен и постоянно нещо ме боцкаше под кожата. Наистина странно — какво ли не може да раздвижи тези мускулчета.
— Да — каза Беренс, — дразнението си е дразнение. Тялото пет пари не дава за съдържанието на самото дразнение. Все едно дали е било по причина на гуляшите или по причина на причастието — мастните жлези си се възправят.
— Господин придворен съветник — каза Ханс Касторп и заразглежда портрета върху коленете си, — исках още нещо да кажа. Преди малко споменахте за вътрешни процеси, за лимфообращение и прочие… Как стои този въпрос? Бих искал да чуя нещо повече, например за лимфообращението, вие сте толкова любезен, а много ме интересува.
— Вярвам, вярвам — отвърна Беренс. — Лимфата е най-финото, най-интимното и най-деликатното нещо в човешкия организъм — сигурно имате някакво подобно предположение, щом като питате така. Говорят винаги за кръвта и нейните мистерии и я наричат особен еликсир. Но лимфата е еликсирът на еликсирите, есенцията, знаете, кръвното мляко, една наистина прелестна течност — впрочем тя след обилна на мазнини храна действително прилича на мляко.