Той вдишваше с дълбоко разбиране, себепонятност и добро задоволство атмосферата на големия морски град, тази влажна атмосфера на колониална търговия и благосъстояние, която бе живителният въздух на неговите деди. Носът му долавяше дъха на вода, въглища и катран, силните миризми на натрупаните колониални стоки, а погледът му следеше по кейовете грамадните въртящи се кранове, които по своето спокойствие, интелигентност и гигантска сила приличаха на опитомени слонове, докато вадеха от утробата на почиващите кораби тонове чували, бали, сандъци, бурета и плетени дамаджани и ги наслагваха в железопътни вагони или по складовете. Той виждаше търговците в жълти мушами, каквато и той носеше, да се стичат по обед в борсата, където знаеше, че винаги е напечено, та нерядко ставаше нужда на бърза ръка да се разпращат покани за някоя голяма вечеря, за да се позакрепи кредитът. Той гледаше (и тук после бяха съсредоточени неговите интереси) гъмжилото по корабостроителниците, гледаше мамонтовите туловища на изтеглените на док кораби на азиатските и африкански линии, високи като кули, с оголени килове и витла, опрени на подпори — цели дънери проснати на сухо като безпомощни чудовища, покрити с пълчища дребни като джуджета работници, които стържеха, чукаха, боядисваха, гледаше в покритите хелинги да стърчат, обвити в димна мъгла, скелетите на новостроящите се кораби и наоколо им инженери с конструкционни чертежи и сметачна линийка в ръка, които дават нарежданията си на работниците — познати лица за Ханс Касторп от младостта му, които събуждаха у него много чувства на принадлежност към уюта на родния град; тези чувства стигаха своята връхна точка, когато в неделя предиобед закусваше с Джеймс Тинапел или своя братовчед Цимсен — Йоахим Цимсен — в Алстеровия павилион пържени филии с пушено месо и чаша старо порто, след което се облягаше назад в стола си и се отдаваше на удоволствието от запалената пура. Той и в това бе естествен, че обичаше да живее добре, и въпреки своята малокръвна, изтънчена външност здраво, от душа и сърце бе сграбил простите наслади на живота като лакомо сукалче майчината гръд.
Свободно и не без достойнство той носеше на плещите си високата цивилизация, която господстващата прослойка на търговската градска демокрация завещава на своите чада. Винаги бе изкъпан като бебе, а дрехите му шиеше оня шивач, който се ползваше с доверието на младите хора от неговата сфера. Шален се грижеше отлично за малкия запас от скъпо бельо, грижливо снабден с монограми, който се съхраняваше в чекмеджетата на английския му шкаф; по времето, когато Ханс Касторп следваше в друг град, той редовно пращаше бельото си за пране и поправки у дома (защото неговата максима бе, че в цяла Германия само в Хамбург знаят да гладят), а едно набръчкване на маншета на красивите му цветни ризи би го изпълнило с голямо неудоволствие. Ръцете му, макар и не особено аристократични по форма, бяха добре гледани и със свежа кожа; красеше ги една платинена халка и наследеният от дядото пръстен с печат; зъбите му, които бяха малко слаби и многократно се разваляха, бяха изкърпени със злато.
Когато стоеше или ходеше, той малко изпъчваше корема си, което не създаваше впечатление за особено стегната стойка; на масата обаче държането му бе превъзходно. Той учтиво извръщаше изправената горна и част на тялото си към съседа си, с когото разговаряше (разбираемо и малко на диалект), а лактите му бяха леко прибрани, докато режеше порция пиле или измъкваше сръчно със специалния прибор късче розово месо от клещите на омара. Първата му нужда след ядене бе купичката за изплакване на пръстите с парфюмирана вода, втората — една руска цигара; тях той купуваше необезмитени, на черно, без да го бе много грижа за мошеничеството. Цигарата предшестваше пурата, една привлекателна бременска марка „Мария Манчини“, за което ще става дума, и чийто ароматични отрови много добре се съчетаваха с отровите на кафето. Ханс Касторп предпазваше своите тютюневи запаси от вредното въздействие на парното отопление, като ги държеше в зимника, където сутрин слизаше, за да си напълни табакерата с една дневна дажба. Той би ял неохотно масло, ако биха му го сервирали на калъп, а не на малки назъбени формички.
Вижда се, че възнамеряваме всичко да кажем, което говори за неговата привлекателност, но ние го преценяваме без прекомерен изблик на чувства и него правим нито по-добър, нито по-лош, отколкото е бил. Ханс Касторп не бе нито гений, нито глупец и ако при характеристиката му отбягваме думата „посредствен“, то става по причини, които нямат нищо общо с неговата интелигентност и едва ли нещо общо с неговата скромна личност, а това правим от уважение пред съдбата му, на която сме склонни да припишем известно свръхлично значение. Главата му се справяше с изискванията на реалната гимназия, без да трябва да се пресилва — но да стори това, той в никой случай и за нищо не би се съгласил: по-малко от страх да не си причини болка, отколкото за това, че не виждаше безусловно някоя причина, или, по-точно казано, някоя безусловна причина; затова може би не желаем да го наречем посредствен, защото той по някакъв начин чувстваше липсата на такива причини.