Ханс Касторп бе взел участие в събитието, като показа всички външни признаци на почтителен ужас, но всъщност цялата работа не му се стори толкова сериозна, нека му прости бог. Вярно, Попов би могъл да се задуши от хапката риба, но нали в действителност не се задуши; въпреки всичката безсъзнателна ярост и вилнеене той сигурно не си спомняше за това. И външността му не бе такава, че да подкрепи страхопочитанието на Ханс Касторп към страданието; и тя, каквато си беше, само умножи впечатленията на несериозна отпуснатост, които той тук горе със съпротива възприемаше и на които желаеше да противодейства чрез едно противно на господстващия обичай по-близко запознанство с тежко болните и умиращите.
На етажа на братовчедите, недалеч от техните стаи, лежеше едно съвсем младо момиче на име Лайла Гернгрос, която според съобщенията на сестра Алфреда бе на път да умре. Тя бе получила за десет дни четири кръвоизлива и родителите й бяха дошли, за да видят дали ще може да я закарат жива до дома, но това се оказа невъзможно: придворният съветник каза, че бедната малка Гернгрос не ще понесе пътуването. Тя беше шестнадесет-седемнадесетгодишна. Ханс Касторп видя тук удобен случай да осъществи плана си за саксията с цвете и пожеланията за оздравяване. Вярно, Лайла нямаше сега рожден ден, нито пък — по човешки предвиждания — щеше да го дочака, тъй като той се падаше през пролетта — както бе разузнал Ханс Касторп; но той реши, че това не трябва да бъде пречка за милосърдното му начинание. При една обедна разходка около казиното той влезе с братовчед си в някаква цветарница, където с развълнувани гърди задиша влажната и пълна с ухания атмосфера, и купи една красива хортензия, която нареди да изпратят в стаята на малката умираща; пратката бе придружена от картичка, върху която нямаше подпис, а само думите. „От двамата съобитатели, с най-искрени пожелания за оздравяване“. Той бе весел, приятно омаломощен от уханията на растенията и топлинката в магазина, от която след външния студ очите му се просълзиха; сърцето му силно биеше, обзе го някакво чувство за авантюристичността, дързостта, предприемчивостта на това дребно начинание, на което тайничко придаваше символично значение.
Лайла Гернгрос нямаше частна болногледачка, за нея се грижеха непосредствено госпожица фон Милендонк и лекарите, но сестра Алфреда постоянно се навърташе около нея и докладваше на младите хора за въздействието на тяхната пратка. Потисната от безизходицата на състоянието си, малката се зарадвала като дете на анонимния поздрав. Цветето стояло до леглото й, тя го милвала с погледи и с ръце, грижела се да го поливат редовно и дори при най-тежките пристъпи на кашлица, които я измъчвали, не откъсвала измъчения си поглед от него. Нейните родители, майор от запаса Гернгрос и жена му, били също така трогнати и зарадвани; тъй като не познавали никого в санаториума, те не се и опитвали да отгатнат кои може да са изпращачите; тогава сестра Шилдкнехт, както сама си призна, не се сдържала и разкрила анонимността, като назовала дарителите. Тя им предаде молбата на тримата Гернгрос да ги посетят, за да приемат техните благодарности; ето как на другия ден сестрата ги поведе и те влязоха на пръсти в стаята на страдалицата Лайла.