Валпургиева нощ
Тия дни се изпълваха седем месеца, откак младият Ханс Касторп бе дошъл тук горе, докато братовчед му Йоахим, който при идването му бе вече изкарал пет, сега имаше навършени дванадесет, значи, една годинка; една кръгла година, кръгла в космически смисъл, бе изтекла, откак малкият, но мощен локомотив го бе докарал тук; земята бе извършила едно въртене около слънцето и се бе върнала на същата точка. Настъпи времето на карнавала. Сирни заговезни бяха пред вратата и Ханс Касторп се осведоми от по-старите пациенти как ги прекарват тук.
— Великолепно! — отговори Сетембрини, когото братовчедите пак срещнаха веднъж при предиобедната разходка. — Възхитително! — додаде той. — Става весело като в Пратера, ще видите, инженере. Тогава всички до един тук сме най-блестящите кавалери — продължи той и с неудържима уста почна да философства, като придружаваше одумванията си с подходящи движения на ръцете, главата и раменете си. — Какво искате, дори в лудницата уреждат понякога балове за лудите и смахнатите, така поне съм чел… Защо не и тука? Програмата обхваща всевъзможни зловещи танци, както можете да си представите. За съжаление известна част от миналогодишните участници в празненството няма да може да се яви този път, тъй като увеселението приключва още в девет и половина…
— Искате да кажете… Аха, така ли? Отлично! — разсмя се Ханс Касторп. — Какъв сте шегобиец!… В девет и половина, чу ли? Значи, много рано, за да може да дойде поне за един час, „известна част“ от миналогодишните, това иска да каже господин Сетембрини. Ха, ха, зловещо, нали? Това е оная част, която междувременно завинаги е казала сбогом на плътта. Разбираш ли игрословицата? Умирам от любопитство — продължи той. — Намирам за правилно, че празнуваме тук празниците, когато се паднат, че бележим по обичайния начин етапите, за да няма нестройно разбъркване, иначе би било много странно. Ето че изкарахме Коледата, разбрахме, че мина и Новата година, а сега вече идват и Заговезни. После ще наближи Връбница (правят ли тук кравайчета?), страстната седмица, Великден и Света троица, която се пада шест седмици по-късно, и току настъпил най-дългият ден, лятното слънцестояне, разбирате ли, след което почва да мирише на есен…
— Стига! Стига! Стига! — извика Сетембрини, като вдигна лице към небето и притисна длани към слепоочията си. — Млъкнете! Забранявам ви да му отпускате края по този начин!
— Прощавайте, аз тъкмо обратното казвам… Между впрочем Беренс сигурно накрай ще се реши на инжекции, за да ме очисти от отровите, тъй като постоянно вдигам тридесет и седем и четири, и пет, и шест, даже и седем. Не ще и не ще да се промени. Аз само създавам и май че ще продължа да създавам проблеми на живота. Не съм от дългосрочните, Радамант никога не ми е определял нещо положително, но казва, че било безсмислено да прекъсвам преждевременно лечението, след като толкова отдавна вече съм тук и след като, така да се каже, съм инвестирал толкова време. Пък и каква полза би имало, ако ми поставеше срок? Нямаше да има голямо значение, ако например бе казал: „половин годинка“, сметката щеше да излезе крива, затова по-добре човек да си е подготвен за всичко. Ето ви и случаят с моя братовчед, той трябваше в началото на месеца да бъде готов — готов в смисъл на излекуван, — а последният път Беренс му добави още четири месеца, за да бъдел напълно излекуван… Е, и какво излиза? Излиза, че това ще бъде по време на лятното слънцестоене, както казах, без да исках да ви дразня, а после отново ще замирише на зима. Но за момента, разбира се, ни предстоят само Заговезни, нали чухте, че напълно одобрявам, дето ще отпразнуваме всичко по реда си и по календара. Госпожа Щьор каза, че в портиерската ложа имало за продан детски тромпети.
Това бе вярно. Преди още да го зърнат отдалече, карнавалният вторник настъпи и още рано-рано, при първата закуска, трапезарията се изпълни с най-различни звуци от прегракнали пискуни и шеговити духови инструменти; през време на обеда от масата на Гензер, Расмусен и госпожица Клефелд захвърчаха вече и книжни серпентини, а много от болните, например кръглооката Маруся, носеха книжни шапки, които също се продаваха при портиера, но вечерта в трапезарията и съседните салони се развихри едно веселие, при което… Засега само ние знаем докъде, благодарение на предприемчивия дух на Ханс Касторп, доведе това карнавално празненство. Но ние не ще позволим на нашата осведоменост да ни увлече и отклони от нашата отмереност, а ще отдадем на времето дължимото му уважение и няма никак да избързваме — може би дори ще поразтеглим събитията, защото споделяме нравствената боязън на младия Ханс Касторп, която толкова дълго бе задържала настъпването на тези събития.