Малко по-късно пристигна още една бележка, която гласеше:
„Браво, браво!“ — чуха се възгласи. Пиеха вече мока, което бе сервирано в глинено-кафяви канички, а и ликьори, например госпожа Щьор, която умираше да си посръбва подсладени спиртни напитки. Компанията почна да се разпада, да се раздвижва. Правеха си взаимни посещения, сменяха масите. Част от гостите вече се бе оттеглила в съседните салони, докато друга част бе останала по местата си, продължавайки да пие сместа от двете вина. Сега и Сетембрини лично пристигна малко на гости с чашка кафе в ръка и клечка между зъбите и приседна до ъгъла на масата между Ханс Касторп и учителката.
— Харцгебирге — каза той. — Местността около Ширке и Еленд. Премного ли ви обещах, инженере? Ей това на се вика сборище на вещици! Но почакайте само, нашето веселие не се изчерпва толкова скоро, още не сме стигнали до върха, камо ли пък до края. По всичко, което се чува, ще има още повече маски. Някои личности се оттеглиха — това дава право за всякакви очаквания, ще видите.
И наистина нови предрешени се появиха: дами в мъжко облекло и оперетен вид с невероятно изпъкнали форми, които си бяха нарисували черни мустаци с изгорена тапа; мъжете пък бяха навлекли женски рокли и току си оправяха полите като например студента Расмусен, който бе в черен, украсен с ахати тоалет и излагаше на показ пъпчивото си деколте и разхлаждаше с книжно ветрило не само него, но и гърба си. Един просяк се яви с подкосени нозе, увиснал на патерицата си. Друг пък си стъкмил костюм на пиеро от бели долни дрехи и една дамска щумпа, бе си напудрил лицето, та очите му бяха добили неестествен вид, и си бе уголемил устните с кървавочервено дамско червило. Това бе момъкът с дългия нокът. Един грък от „лошата руска маса“ се перчеше като испански гранд или приказен принц с наметка, книжен околовратник и бастун-шпага, като бе обул красивите си крака в долни гащи от лилаво трико. Всичките тези маски бяха набърже импровизирани след края на вечерята. Госпожа Щьор не можа да се сдържи повече на стола си. Тя изчезна, за да се яви след малко като чистачка със запършена пола и запретнати ръкави, с книжно боне, превързано под брадата, въоръжена с кофа и намокрена метла, които веднага пусна в действие, като затърка под масите и между краката на седящите.
— „Иде Баубо, старата жена…“ — процитира Сетембрини, като я видя, и прибави още един стих — ясно и пластично. Тя го чу, нарече го „италиански петел“ и го предупреди да пази за себе си своите „мръсотии“, при което му говореше на „ти“ в свободния дух на маските — още при вечерята всички бяха възприели този начин на обръщение. Той понечи да й отговори, когато шум и смехове откъм хола го прекъснаха и предизвикаха сензация в трапезарията.
Следвани от пациенти, които наизлязоха от съседните салони, тържествено се приближиха две причудливи фигури, които вероятно току-що бяха завършили костюмирането си. Едната бе облечена като протестантска медицинска сестра, но черното й расо бе обшито от врата до края на полите с бели напречни ленти — къси, които бяха близо една до друга, и по-дълги, не толкова чести, които се подаваха помежду късите, та се получаваше нещо като разграфен термометър. Тя бе поставила пръст върху бледите си устни, а в дясната си ръка държеше температурната таблица. Другата маска беше от синя по-синя: устните и веждите й бяха боядисани в синьо, по лицето и врата й също имаше синини, накривила бе синя вълнена шапка върху едното ухо и бе облякла нещо като работнически комбинезон от лъскав, син лен, който бе изработен от едно парче и бе пристегнат в глезените с превръзки, а по средата му стърчеше, подпъхнат, истински търбух. Разпознаха госпожа Илтис и господин Албин. Те си бяха окачили картонени табелки, върху които пишеше: „Нямата сестра“ и „Синия Хайнрих“. После двамата се заклатушкаха из трапезарията.
Гръмнаха аплодисменти. Проехтяха възгласи. Пъхнала метлата под мишница, опряла ръце върху коленете, госпожа Щьор се смееше от сърце безмерно и просташки, придържайки се о ролята си на чистачка. Само Сетембрини се показа недостъпен. Устните му под красиво извитите мустаци се слепнаха донемайкъде, след като бе хвърлил кратък поглед върху маскираната двойка, която бе зарегистрирала такъв успех.
Между тези, които се бяха върнали от съседните салони със свитата на „Синия“ и „Нямата“, се намираше и госпожа Шоша. Заедно с вълненокосата Тамара и онзи неин сътрапезник с хлътналия гръден кош, някой си Булигин, който носеше вечерно облекло, тя се плъзна покрай масата на Ханс Касторп и пресече трапезарията към масата на младия Гензер и госпожица Клефелд, където застана, смеейки се с тесните си очи и разговаряйки, докато придружителите й се присъединиха към алегоричните призраци и заедно с тях напуснаха трапезарията. И госпожа Шоша се бе натъкмила с карнавална шапка — не купешка, а от тези, които се правят за деца от прегъната просто на триъгълници бяла хартия — между впрочем, тъй както я бе турила напреки върху главата си, тя отлично й отиваше. Златнокафявата тъмна копринена рокля покриваше и обувките й, полата бе малко бухната. За ръцете нищо вече не ще кажем. Те бяха голи чак до раменете.