— Хубаво казано. Но виж какво… Не щеше да бъде много трудно да видиш този сън по-рано. Малко късно се решавате, господине, да заговорите вашата покорна слугиня.]
Шеста глава
Промени
Какво представлява времето? Една тайна — нереална и всемогъща. Една предпоставка за света на явленията, едно движение, свързано и смесено със съществованието на телата в пространството и с тяхното движение. Но нямаше ли да има движение, ако нямаше време? Питай си ти! Е ли времето функция на пространството? Или обратно? Или двете са идентични? Питай си, питай! Времето е дейно, то, както се казва, тече. А от това какво произтича? Промяна! Сега не е тогава, тук не е там, защото между едното и другото има движение. Тъй като обаче движението, по което мерим времето, е кръгообразно, затворено само в себе си, то това е движение и промяна, които човек със същото основание би могъл да определи като покой и неподвижност, защото едно „тогава“ постоянно се повтаря в едно „сега“, едно „там“ в едно „тук“. А тъй като и с най-отчаяни напъни не можем да си представим едно време с начало и край и пространство с граници, хората са решили да си „представят“ времето и пространството като безкрайни — очевидно смятайки, че това, макар и да не е много добро, все пак е нещо. Не означава ли обаче постановяването на Вечното и Безкрайното едно логично и математично унищожаване на всичко, което е ограничено по време и място, неговото относително свеждане до нула? Как могат да бъдат и хармония с принудителното допускане на Вечното и Безкрайното понятия като разстояние, движение, промяна, пък и съществованието на ограничени тела във всемира? Питай си, колкото щеш!
Такива и подобни въпроси си задаваше Ханс Касторп в своя мозък, който още при пристигането му тук горе се бе показал склонен към индискретности и търсения от този род и се бе особено изострил и одързостил за разправии, може би поради един зъл, но мощен нагон, който междувременно се бе уталожил. Той питаше и себе си, и добрия Йоахим, и долината, покрита от незапомнени времена със сняг, макар че очевидно не можеше да очаква нещо подобно на отговор от нито едно от трите места — трудно е да се каже от кое най-малко. На самия себе си той поставяше такива въпроси тъкмо и само защото не знаеше отговора, Йоахим пък почти не можеше да бъде привлечен да вземе участие, тъй като той, както Ханс Касторп бе казал една вечер на френски, за нищо друго не мислеше, освен как да стане войник в равнината; напоследък той се бе показал склонен да сложи чрез един преврат край на ожесточената борба, която водеше с тая своя ту приближаваща се, ту подигравателно чезнеща в далечината надежда. Да, да, добрият, търпеливият, честният и толкова държащият на службата и дисциплината Йоахим се бе поддал на бунтовни пристъпи, той се бе опълчил срещу скалата на Гафки, онази система за изследвания, с помощта на които долу в лабораторията или „лабото“, както обикновено казваха, се откриваше и установяваше категорията на пациентите, носители на бацили: числото на Гафки, от което всичко зависеше, се определяше по това дали в изследваната проба се намират само единични бацили, или гъмжат безброй. Отброеното число очертаваше напълно достоверно изгледите за оздравяване на съответния му носител и по него не бе трудно да се определи количеството на месеците или годините, които някой трябваше да прекара тук — като се почне от половингодишното посещение „на крак“, та до присъдата „до живот“, която, изчислена по време, често пъти не траеше кой знае колко много. И тъй Йоахим се възмущаваше от скалата на Гафки, той открито се отказваше да вярва в нейния авторитет — не съвсем открито, не тъкмо пред началствата, но пред братовчед си и дори на трапезата.
— До гуша ми дойде, няма вече да им позволявам да се подиграват с мене — казваше той високо и кръвта се изкачваше в бронзираното му лице. — Преди четиринайсет дни имах Гафки № 2, една дреболия, най-добри перспективи, а днес № 9, цяло гъмжило, и дума не може да става за равнината. Сам дяволът не би могъл да разбере какво става с мен, та това е просто нетърпимо. Горе на Шатцалп лежи един мъж, гръцки селянин, изпратили го от Аркадия, изпратил го някакъв агент — безнадежден случай, галопираща туберкулоза, всеки ден го очакват да умре, а тоя мъж никога в живота си не е имал бацили в храчките си. В замяна на това дебелият белгиец, когото изписаха здрав, когато дойдох, имаше Гафки № 9, бацилите така си гъмжаха у него, а при това имаше само една съвсем малка каверна. Много здраве има от мене тоя Гафки! Слагам край, заминавам си в къщи, пък ако ще и да умра!