Действието бе се развило така, както Ханс Касторп на няколко пъти вече през престоя си тук горе го бе видял да се развива: шейната или колата спираше на рампата, кочияшът и слугата привързваха куфарите; пред портала се събираха обитателите на санаториума приятели на този, който, оздравял, или не, се връщаше в равнината, за да живее или да умре, или пък такива, които само бягаха от режима, за да не изпуснат впечатленията от събитието; явяваше се един господин в сюртук, от администрацията, понякога даже и лекарите, а после излизаше заминаващият, който, крайно оживен за момента от предстоящото приключение, най-често със сияещо лице благосклонно поздравяваше събраните наоколо му любопитни… Този път излизащата бе госпожа Шоша — усмихната, натоварена с цветя, с дълго, рошаво, обточено с кожички пътническо манто и голяма шапка, следвана от господин Булигин, съотечественикът й с хлътналите гърди, който щеше да я изпрати донякъде си. И тя изглеждаше радостно възбудена, както бе всеки отпътуващ — само поради промяната на живота, съвсем независимо от това дали той заминава с лекарско разрешение или на свой риск и с неспокойна съвест прекъсва престоя си само от отчаяна досада. Бузите й бяха зачервени, тя постоянно бъбреше, вероятно на руски, докато й завиваха коленете с кожено покривало… Явили се бяха не само съотечествениците и сътрапезниците на госпожа Шоша, а и многобройни други гости; доктор Кроковски, юнашки засмян, бе лъснал жълти зъби над брадата си, пристигнаха още цветя, пралелята бе донесла конфитюр или както казваше, „конфитюрче“, тоест руски мармалад, там бяха и учителката, и манхаймецът, който бе застанал малко по-настрана, взирайки се унило насам-натам, докато мрачните, изпълнени със страдание очи най-сетне се плъзнаха нагоре по постройката, където съзряха Ханс Касторп на прозореца на коридора и останаха приковани там… Придворният съветник Беренс не бе се показал; той очевидно се бе вече простил с пътничката при други обстоятелства, насаме… После конете потеглиха под виковете и ръкомаханията на събраните; сега, когато поради тръгването ма шейната госпожа Шоша бе принудена да се облегне назад върху тапицерията, косите й очи, усмихнати, още веднъж пробягнаха по фасадата на санаториума „Бергхоф“ и за частица от секундата се спряха върху лицето на Ханс Касторп… Той бледен изтича до стаята си и излезе на лоджията, за да зърне оттам още един път шейната, която със звънтене се плъзгаше надолу по пътя към селото; после се тръшна на стола си и извади от вътрешния си джоб паметния дар, залога, който този път не се състоеше от кафявочервени моливни обрезки, а от една плочка с тънка рамка, стъклена плочка, която трябваше да се вдигне срещу светлината, за да се открие нещо върху нея — вътрешният портрет на Клавдия, който беше без лице, но показваше деликатните кости на гръдния й кош и органите там, заобиколени призрачно от меките, светли форми на плътта…
Колко пъти той бе го разглеждал и притискал до устните си — през времето, което бе изтекло оттогава, носейки промени със себе си! То бе донесло например привикването към един живот тук горе при далечното, пространствено отсъствие на Клавдия Шоша, донесло го бе по-скоро, отколкото би могъл да си помисли човек: пък и тукашното време бе особено пригодено, бе организирано, с цел да донася привикване, макар и само едно привикване към обстоятелството, че човек не привиква. Нямаше го вече дрънчащото затръшване в началото на петте пребогати менюта и нямаше вече да се чуе; госпожа Шоша затръшваше сега вратата другаде, на ужасно разстояние оттук — една лична нейна манифестация, която бе свързана с битието и болестта й както времето с телата в пространството: може би това беше нейната болест и нищо друго… Но макар и да беше невидимо отсъстваща тя беше в същото време и невидимо присъстваща за съзнанието на Ханс Касторп — добрият дух на това място, който той бе опознал и притежавал в един лош час, в един час на сладостно изстъпление — към тоя дух не прилягаше никоя спокойна песенчица от равнината и той носеше неговия вътрешен силует в своето сърце, толкова силно претоварено от девет месеца насам.