Когато го срещнахме, тръгнал на път, той бе навършил двадесет и три години. По него време той бе изкарал четири семестъра в Данцингската политехника и още четири — във висшите технически институти в Брауншвайг и Карлсруе — наскоро, без блясък и оркестров туш, но все пак прилично, бе издържал изпитите си и се готвеше да постъпи като инженер-стажант „Тундер & Вилмс“, за да изкара практиката си в тяхната корабостроителница. На това място в неговия път се случи на първо време следният обрат.
За изпитите бе се наложило да работи усилено и непрекъснато и като се прибра дома, той изглеждаше още по-уморен, отколкото отговаряше на типа му. Д-р Хайдекинд му се скарваше всеки път, когато го видеше, и настояваше за промяна на въздуха, но — коренна. Този път нито Нордернай, нито Вик на Фьор щели да свършат работа, казваше той, и ако го питали, щял да предпише на Ханс Касторп да прекара няколко седмици на висока планина, преди да иде в корабостроителницата. Много добре, каза консул Тинапел на своя племенник и питомец, но тогава пътищата им щели да се разделят за това лято, тъй като него, консула Тинапел, и четири коня не можели да завлекат на висока планина. Това не било за него, нуждаел се от свястно въздушно налягане, иначе получавал пристъпи. Нека Ханс Касторп бъде любезен и сам да замине. Да вземе да посети Йоахим Цимсен.
Това бе разумно предложение. Йоахим Цимсен бе болен — болен не като Ханс Касторп, а много по-опасно, сериозно се бяха уплашили. Той открай време бе предразположен към катар и треска, а един ден се беше явил и истински кръвохрак; тогава Йоаким замина презглава за Давос — за негова най-голяма мъка и страдание, тъй като току-що бе стигнал до целта на своите мечти. Той няколко семестъра бе следвал право по искане на близките си, но непреодолимо желание го бе накарало да се прехвърли и бяха го приели като кандидат-офицер. А сега вече повече от пет месеца седеше в Международния санаториум „Бергхоф“ (управител-лекар: придворен съветник д-р Беренс) и скучаеше до смърт, както пишеше в пощенски картички. Щом като Ханс и без това искаше да стори нещичко за себе си, преди да заеме длъжността си при „Тундер & Вилмс“, то напълно естествено бе да замине и той там, за да прави компания на клетия си братовчед — за двете страни това беше най-приятно.
Бе посред лято, когато реши да тръгне. Бяха настъпили последните юлски дни.
Той замина за три седмици.
Трета глава
Благопристойно помрачаване
Ханс Касторп се боеше да не се успи, тъй като бе толкова много уморен, но бе на крак по-рано, отколкото трябваше, та разполагаше с време в излишък за всичките си утринни навици — навици на висока цивилизация, при които главна роля играеха едно гумено тасче, дървеното блюдце със зелен лавандулов сапун и меката бръснарска четка към него; така той можа да се занимае с утринния си тоалет, а също и да разопакова вещите си и да поразтреби. Докато прокарваше посребрената самобръсначка върху насапунисаните с парфюмирана пяна бузи, той се сети за обърканите си сънища и поклати глава, снизходително усмихнат на тия безсмислици, с чувството на превъзходство на човек, който се бръсне в дневното осветление на разума. Той не се чувстваше много отпочинал, но настъпващият ден го освежи.