Свежи цветя стояха в много водни чаши по мебелните плоскости във вътрешната стая и върху масичката за лампата до превъзходния лежащ стол. Цветя, полуувехнали, вече клюмнали, но все още със сок, се търкаляха разпръснати върху парапета и пода на лоджията, докато други, разпрострени между листове попивателна хартия, които изсмукваха влагата им, лежаха под преса от камъни, за да може Ханс Касторп да ги налепи сплеснати и сухи с книжни лепенки в албума си. Той лежеше с прегънати колене, като дори ги бе кръстосал едно въз друго, и докато гърбът на отвореното и положено наопаки върху гърдите му ръководство образуваше било на покрив, той държеше дебелия шлифован кръг на увеличителното стъкло между своите прости, сини очи и един цвят, чието венче бе отчасти отстранил с ножа си, за да може по-добре да изследва плодното легло, и който зад силната леща набъбваше до някакво приказно, месесто образувание. Там прашниците изсипваха от върха на филаментите своя жълт прашец, от овариума стърчеше наръбеното стълбче на близалцето и ако го срежеше човек, можеше да се наблюдава нежният канал, през който зрънцата и мехурчетата на цветния прашец се увличаха от захарнист ексудат до яйчниковата кухина. Ханс Касторп броеше, проверяваше и сравняваше; той изследваше строежа и положението на чашковите и цветните листца, на мъжките и женските полови органи, съпоставяше това, което виждаше, със схематичните и естествените изображения, със задоволство установяваше правилността в строежа на познатите му растения и се зае да определя такива, които не знаеше да назове, по системата на Линей за раздел, група, ред, вид, фамилия и род. Тъй като разполагаше с много време, удадоха му се някои успехи в ботаническата систематика въз основа на сравнителната морфология. В хербариума под изсушеното растение той написваше калиграфски латинското име, което хуманистическата наука му бе приложила по галантен начин, записваше и неговите характерни свойства и показваше това на добрия Йоахим, който се чудеше.
Вечер той наблюдаваше звездите. У него беше се събудил интерес към годишния цикъл, макар че бе преживял вече двадесетина обиколки около слънцето, без някога да се бе позаинтересувал за подобни работи. Ако ние самите неволно си послужихме с изрази като „пролетно равноденствие“, това сторихме в неговия дух и с оглед на настоящото му състояние. Тъй като от този вид бяха термините, които напоследък обичаше да подхвърля, а неговите познания и в тази област караха Йоахим да се учудва.
— Сега слънцето наближава да влезе в знака на Рака — почваше той при някоя разходка, — ясно ли ти е? Това е първият летен знак на зодиака, разбираш ли? Движим се през Лъва и Девицата към есенната повратна точка, към равноденствието в края на септември, когато местоположението на слънцето отново ще съвпадне с небесния екватор, както неотдавна през март, когато слънцето навлезе в знака на Овена.
— Това не съм забелязал — каза кисело Йоахим. — Какви ли ги разправяш такива едни? Знак на Овена? Зодиак?
— Точно така, зодиакът. Прастарите небесни знаци — Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и тъй нататък, как да не се интересува човек за тях! Те са дванадесет, това поне ще знаеш, по три за всяко годишно време, възходящи и низходящи, кръгът на съзвездията, през които странства слънцето — според мен нещо грандиозно! Представи си, открили са ги в един египетски храм като потонна фреска — и то в храм на Афродита, недалече от Тива. И халдейците са ги познавали — халдейците, моля ти се, този стар народ от маги, арабско-семитски, с дълбоки познания в областта на астрологията и прорицанието. И те са изследвали небесния пояс, в който се движат планетите, разделили са го според дванадесетте знака на съзвездията, dodekatemoria, така както са стигнали чак до нас. Това е грандиозно. Това е човечеството!
— Вече казваш „човечество“ като Сетембрини.
— Да, като него или малко по-другояче. Трябва да го приемем такова, каквото е, но все пак то е грандиозно нещо. С голяма симпатия мисля за халдейците, когато си лежа и гледам планетите, които те също са познавали, тъй като не всички са познавали, колкото и умни да са били. Но тези, които не са познавали, не мога да видя и аз, ами че Уран е открит с телескоп едва напоследък, преди сто и двадесет години.