Олекна им. Господин Сетембрини бе постъпил рицарски и хуманно. Ала Йоахим, който имаше добри намерения и смяташе да мине към по-безобиден разговор, въпреки това каза, сякаш се намираше под нечий натиск и принуда и като че против волята си:
— Случайно говорехме за войната, братовчед ми и аз, преди малко, когато вървяхме зад вас.
— Чух — отговори Нафта. — Аз долових тази дума и се огледах. Политиканствате ли? Световното положение ли обсъждате?
— О, не — засмя се Ханс Касторп. — А и отде накъде да се занимаваме с него. За братовчед ми от професионална гледна точка не би подхождало да се занимава с политика, а аз доброволно съм се отказал, нищо не разбирам от нея. Откакто съм тук, дори вестник не съм взел в ръката си…
Както и по-рано веднъж, Сетембрини намери това достойно за порицание. Той веднага се прояви като напълно осведомен по общите линии и ги прецени одобрително, доколкото нещата показваха едно развитие, благоприятно за цивилизацията. Демократичната идея напредвала. Той заяви, че притежава поверителни сведения, според които младотурското движение току-що било завършило приготовленията си за преврат и основни реформи. Турция като национална и конституционна държава — какъв триумф за човечеството.
— Либерализиране на исляма — взе го на подбив Нафта. — Превъзходно. Просветен фанатизъм — много добре. Между впрочем това засяга вас — обърна се той към Йоахим. — Ако Абдул Хамид падне, ще се свърши с вашето влияние в Турция и Англия ще се настани там като протектор… Трябва напълно сериозно да се отнесете към връзките и информациите на нашия Сетембрини — обърна се той към двамата братовчеди, но това прозвуча дръзко, защото изглеждаше, че ги смята за склонни да не се отнасят сериозно към Сетембрини. — Той познава национал-революционните движения. В родината му поддържат добри връзки с английския Балкански комитет. Но какво ще стане с Ревалските споразумения, ако на вашите младотурци им провърви? Едуард Седми няма да може вече да гарантира на русите свободното преминаване през Дарданелите, а пък в случай че Австрия въпреки това се съвземе за активна балканска политика, то…
— Вие само катастрофи предсказвате! — отби удара Сетембрини. — Николай обича мира. Нему дължим Хагските конференции, които представляват морални факти от първостепенно значение.
— Е, след своето малко злополучие в Ориента Русия все още се нуждае от известен отдих!
— Тфу, господине. Не би трябвало да се подигравате с мечтите на човечеството за усъвършенстване на обществото. Народът, който тури крак на тези стремежи, сам ще се подложи на морална прокуда.
— За какво друго е политиката, ако не да създаде възможност на единия и другия за морално опозоряване!
— Вие сте привърженик на пангерманизма?
Нафта сви рамене, които не бяха съвсем равномерни. Той май че беше и малко крив — в добавка към общата си грозота. Той не сметна за нужно да отговори. Сетембрини отсъди:
— Във всеки случай това, което казвате, е цинично. Във великодушните усилия на демокрацията да се наложи в света вие не желаете да видите нищо друго освен политическо хитруване…
— Вие, изглежда, искате да видя там идеализъм или дори религиозност? Касае се до последните немощни движения на остатъка от инстинкта за самосъхранение, с който още разполага една обречена световна система. Катастрофата трябва неминуемо да настъпи, тя идва по всички пътища и по всички начини. Вземете британското държавническо изкуство. Потребността на Англия да си осигури индийския гласис е законна. А последствията? Едуард знае не по-зле от вас и от мене, че властниците в Петербург трябва да възстановят престижа си след манджурския неуспех и че едно отклонение на революцията им е необходимо като насъщния хляб. Въпреки това той — сигурно защото е принуден — насочва към Европа руския стремеж за разширение, събужда задрямалите съперничества между Петербург и Виена…
— Ах, Виена! Вие се безпокоите за това препятствие по пътя на света, сигурно защото виждате в прогнилата империя, чиято столица е Виена, мумията на Свещената римска империя на германската нация.
— А у вас откривам русофилство, сигурно от хуманистична симпатия към цезаропапизма.
— Господине, демокрацията може да очаква дори от Кремъл повече — отколкото от Хофбург, и срам е за страната на Лутер и Гутенберг…
— То освен това вероятно е и глупост. Но и тази глупост е инструмент на фаталността…
— Ах, не ми говорете за тая фаталност! Човешкият разум трябва само да поиска да бъде по-силен от фаталността и да бъде по-силен.
— Иска се винаги само съдбата. Капиталистическа Европа си иска своята.