— Протестирам! — извика Сетембрини, като с протегната ръка подложи чашата си на домакина. — Протестирам срещу инсинуацията, че модерната държава е равнозначна с някакво дяволско робство на индивида! Протестирам на трето място, и то срещу объркващата алтернатива между прусащина и готическа реакция, пред която искате да ни поставите! Демокрацията няма друг смисъл освен индивидуалистичната коректура на всеки държавен абсолютизъм. Истината и справедливостта са най-блестящата украса на личната нравственост; в случай на конфликт с държавните интереси те биха могли дори да придобият вид на противодържавни сили, докато всъщност имат пред вид по-висшето, нека кажем: свръхземното благополучие на държавата. Възраждането като извор на боготворенето на държавата! Каква лъжлива логика! Постиженията — казвам с етимологичен акцент: постиженията на Възраждането и Просвещението, господине, се наричат личност, човешко право, свобода!
Слушателите поеха дъх, защото бяха спрели да дишат при дългата реплика на Сетембрини. Ханс Касторп не можа да се стърпи и удари с ръката си по масата, макар и сдържано. „Блестящо!“ — процеди той през зъби, а и Йоахим прояви силно задоволство, въпреки че бе споменато нещо против прусащината. Но после и двамата се извърнаха към бития събеседник — Ханс Касторп тъй ревностно, че подпря лакът върху масата, а брадата върху ръката си, горе-долу както при рисуването на прасето, и напрегнато, съвсем отблизо, се вгледа в лицето на господин Нафта.
Той седеше мълчалив и наострен; мършавите ръце почиваха на скута му. И каза:
— Постарах се да внеса логика в нашия разговор, а вие ми отговаряте с високопарности. Известно ми бе горе-долу, че Възраждането е донесло това, което наричат либерализъм, индивидуализъм, хуманистична буржоазия, но вашите „етимологични акценти“ не ме трогват, защото „боренето“, героичното време на вашите идеали е отдавна отминало, тези идеали са мъртви, те в най-добрия случай днес изживяват последните си часове и нозете на тия, които ще ги изнесат, са вече пред вратата. Вие се наричате, ако се не лъжа, революционер. Но ако вярвате, че резултатът на бъдещите революции ще бъде свобода, много се лъжете. За петстотин години принципът на свободата е преизпълнен и надживян. Една педагогика, която и днес още се смята за дъщеря на Възраждането и съзира своите образователни средства в критиката, освобождението и отглеждането на човешкото „аз“, в разрушаването на абсолютно определени форми на живота, такава една педагогия може да регистрира някои моментни реторични успехи, но за просветения нейната изостаналост ще бъде извън всяко съмнение. Всички истински възпитателни организации от край време са знаели какво само може действително да бъде от значение винаги, при всяка педагогия: абсолютната заповед, желязната спойка, дисциплината, жертвоготовността, отказът от собственото „аз“, насилието над личността. Накрай, едно безсърдечно неразбиране на младежта е да се вярва, че тя намира някакво удоволствие в свободата. Нейното най-голямо удоволствие е послушанието.
Йоахим се изправи на мястото си. Ханс Касторп се изчерви. Господин Сетембрини възбудено взе да навива хубавите си мустаци.
— Не! — продължи Нафта. — Не освобождението и процъфтяването на въпросното „аз“ са тайната и повелята на времето. Това, което му трябва, което то иска и което то ще си създаде, това е… терорът.
Последната дума той бе изговорил по-тихо от всичко предшестващо, без да помръдне; само очилата му проблеснаха за миг. Тримата, които го слушаха, се бяха свили, също и Сетембрини, който обаче скоро се усмихна и се съвзе.
— А може ли да се осведомим — попита той — кого или какво — виждате, че цял съм се превърнал на въпрос, просто не зная как да ви запитам, — кого или какво си представяте като носител на този — с неохота повтарям думата, — на този терор?
Нафта седеше притихнал, наострен и наелектризиран. Той каза:
— Заповядайте. Смятам, че няма да сгреша, ако предпоставя нашето съгласие, допускайки едно праисторическо състояние на човечеството, състояние без държава и насилие, състояние на непосредствено родство с бога, когато не е имало нито господство, нито слугуване, нито закон, нито наказание, никаква неправда, никаква плътска връзка, никакви класови различия, никаква работа, никаква собственост, а равенство, братство, нравствено съвършенство.
— Много добре. Съгласен съм — заяви Сетембрини. — Съгласен съм с изключение на точката за плътската връзка, която очевидно е съществувала във всички времена, тъй като човек е едно високоорганизирано гръбначно и не може както други същества по друг начин…