По пътя те отначало мълчаха, но мълчанието им бе посветено на Нафта, а Ханс Касторп можеше да почака: той бе сигурен, че Сетембрини ще заговори за съквартиранта си, че дори именно с тази цел бе тръгнал за тях. Той не се измами. След като пое дъх сякаш за да се затича, италианецът почна:
— Господа… искам да ви предвардя.
Тъй като той остави да настъпи пауза, Ханс Касторп, разбира се, с престорено учудване запита:
— От какво?
Той би могъл поне да запита: „От кого?“, но се изрази безлично, за да манифестира своята невинност, докато даже и Йоахим добре знаеше за какво става дума.
— От личността, чиито гости току-що бяхме — отвърна Сетембрини — и с която ви запознах мимо желанието и намерението си. Вие знаете, случаят така пожела и аз нямах друг изход, но аз нося отговорността и тя много ми тежи. Мой дълг е да предвардя вашата младост от духовната опасност, която я грози при контакта с този човек, и между другото да ви помоля да държите връзките си с него в разумни граници.
Неговата форма е логиката, но неговото битие е заблудата.
— Е, без съмнение — каза Ханс Касторп. Май че не всичко било напълно в ред около този Нафта, пък и приказките му понякога звучали малко странно; той направо създавал впечатление, като че ли иска да вярва, че слънцето се върти около земята. Но в края на краищата как те, братовчедите, биха се сетили, че е неразумно да поддържат контакт с един негов, на Сетембрини, приятел? Нека кажел той сам: чрез него те се били запознали с Нафта, били ги срещнали заедно, той се разхождал с него, слизал непринудено да пие чай в стаята му; всичко това доказвало…
— Сигурно, инженере, сигурно. — Гласът на Сетембрини прозвуча меко, примирено и въпреки това леко трепереше. — Така може да ми се отговори, затова и вие ми отговаряте така. Добре, аз съм готов да се оправдая. Живея с този господин под един покрив, срещите са неизбежни, една дума поражда друга, запознаваме се. Господин Нафта е умна глава — това е рядко. Той е мисловна натура — аз също. Нека ме осъди, който иска, но аз използвам възможността да кръстосам шпагата на идеята си с един все пак равностоен противник. Жива душа нямам около себе си… С една дума, вярно е, че отивам у него, той идва у мене, разхождаме се заедно. Спорим. Спорим до кърви, почти всеки ден, но признавам, че противоположността и враждебността на неговите идеи още повече ме примамват да се срещаме него. Необходимо ми е триенето. Убежденията не живеят, ако не им се представи случай да се борят… при това моите убеждения са укрепнали. Как бихте могли да твърдите същото за себе си — вие, лейтенанте, или дори вие, инженере? Вие сте невъоръжен срещу интелектуалната измама, вас ви грози опасността да увредите духа и душата си под въздействието на тези колкото фанатични, толкова злонамерени извъртания.