Той бе свършил с Йоахим, пъхна слушалката в джоба на престилката и с грамадната си левица потърка двете очи, както имаше обичай да прави, когато се „отнасяше“ и го налягаше меланхолия. Наполовина механически и навремени прозявайки се поради лошото си настроение, той каза своя урок:
— Е, Цимсен, горе главата. Все още всичко не е така, както го пише в учебника по физиология, куца още тук-там, а и с Гафки още не сте се оправили напълно, даже сте покачили един номер от скалата в сравнение с последния път — сега имате шест, но само не изпадайте в мирова скръб за това. Когато дойдохте тук, бяхте по-болен, това мога писмено да ви потвърдя, и ако потърпите още пет-шест месечини — знаете ли, че едно време са казвали „месечина“, а не „месец“. Всъщност било е много по-благозвучно. Решил съм да казвам вече само „месечина“.
— Господин придворен съветник — подхвана Йоахим. Той бе застанал, гол до кръста, в положение „мирно“ с изпъчени гърди и прибрани токове, а по лицето му бяха избили петна както на времето, когато при един определен случай Ханс Касторп за първи път бе забелязал, че по този начин пребледняват силно загорелите от слънцето.
— Ако — продължаваше Беренс според както се бе засилил, — ако още горе-долу половин годинка дисциплинирано се подложите на тукашната режимна дисциплина, вашата работа ще бъде наред, тогава ще можете да завоювате Цариград, от изблик на сили ще можете да станете главнокомандуващ на които щете военни сили…
Кой го знае какво още щеше да набръщолеви в своето помрачение, ако не бе се объркал от непоколебимото държане на Йоахим, от неговото несъмнено решение да говори, и то да говори смело.
— Господин придворен съветник — каза младият мъж, — позволете да доложа, че съм взел решение да пътувам.
— Виж ти. Търговски пътник ли ще ставате? Аз пък мислех, че като оздравеете, ще станете военен.
— Не, аз трябва сега да отпътувам, господин придворен съветник, до една седмица.
— Я кажете, добре ли чувам? Вие дигате ръце, искате да избягате? Знаете ли, че това е дезертьорство?
— Не, аз не схващам работите така, господин придворен съветник. Трябва да вървя в полка.
— Макар и да ви казвам, че след половин година положително ще ви изпиша, но че преди половин година не мога да ви изпиша?
Стойката на Йоахим ставаше все по-служебна. Той прибра корема си и каза отривисто и натъртено:
— Повече от година и половина съм тук, господин придворен съветник. Не мога да чакам повече. Вие отначало ми казахте: едно тримесечие. После моето лечение биваше продължавано с по тримесечие и шестмесечие, а все още не съм оздравял.
— Аз ли съм крив?
— Не, господин придворен съветник. Но повече не мога да чакам. Ако искам да не изпусна влака окончателно, не мога да изчакам тук горе пълното си оздравяване. Трябва да сляза в равнината. Ще ми трябва още малко време за екипировка и други приготовления.
— В съгласие със семейството си ли предприемате това?
— Майка ми е съгласна. Всичко е уговорено. На първи октомври постъпвам като офицерски кандидат в седемдесет и шести полк.
— Поемате ли риска? — попита Беренс и го погледна със зачервените си очи.
— Тъй вярно, господин придворен съветник — отвърна Йоахим с трепкащи устни.
— Е, тогава добре, Цимсен. — Придворният съветник измени израза на лицето си, отпусна тяло и изобщо отстъпи. — Добре, Цимсен. Стой свободно! Заминете с бога напред. Виждам, че знаете какво искате; вие се нагърбвате с цялата работа и което си е право, е право: тя е ваша работа, а не моя, от момента, когато се нагърбвате с нея. Вие заминавате без гаранция, аз не отговарям за нищо. Но, дай боже, може и съвсем добре да мине. Та професията, на която се отдавате, се упражнява повече на открито. Напълно възможно е, че ще ви понесе и ще се измъкнете.
— Тъй вярно, господин придворен съветник.
— Е, ами вие, млади човече от цивилния свят? Май че и вие искате да вървите с него?
Сега бе ред на Ханс Касторп да отговаря. Той бе застанал също толкова бледен, както преди година при прегледа, който бе предизвикал постъпването му като болен, застанал бе на същото място както тогава и пак можеше ясно да се види пулсирането на сърцето му под ребрата. Той каза: