Закачки. Последно причастие. Прекъснато веселие
— Много мил човек — каза Ханс Касторп, когато се поздравиха любезно с куция портиер, който подреждаше писма в своята ложа, и излязоха през портала на открито.
Порталът се намираше на югоизточната страна на варосаната постройка, чиято средна част надвишаваше с един етаж двете крила и бе увенчана с часовникова кула, покрита с ламарина в цвят на лиска. Оттук се излизаше направо навън, без да се преминава през оградения парк; насреща имаше полегати планински ливади, осеяни със средно високи смърчове и прегърбени нискостеблени борове. Освен шосето, което слизаше към долината, имаше само един друг път; тръгнаха по него; той водеше с лек наклон нагоре и наляво край задната фасада на санаториума, където бяха домакинството с кухните и където, до решетките на стълбите за избата, стояха ламаринени кофи за смет, после продължаваше доста време в същата посока, описваше остра чупка и продължаваше по-стръмно надясно към рядко залесения склон. Пътят беше с твърда червеникава настилка, още малко влажна, а по краищата му от време на време се срещаха каменни блокове. Братовчедите се оказаха съвсем не сами на разходката. Гости, които след тях бяха завършили закуската, ги следваха по петите, а насреща им идеха цели групи, които се връщаха от разходка, крачейки с тежките стъпки на хора, които слизат по наклон.
— Много мил човек! — повтори Ханс Касторп. — Има един плавен начин да разказва, драго ми беше да го слушам. „Живачна пура“ за „термометър“ е отлично казано, веднага го разбрах… Но сега ще си запаля една истинска — каза той, като се спря, — не издържам вече! От вчера на обед нищо свястно не съм пушил… Прощавай за малко. — И той извади от кафявата кожена табакера, украсена със сребърен монограм, една пура „Мария Манчини“, чудесен екземпляр, от най-горния ред на кутията, сплеснат от едната страна, какъвто най-вече обичаше, отряза върха с малък, режещ в ъгъл инструмент, който висеше на верижката му за часовника, щракна запалката си и с няколко блажени пафкания запали доста дългата, тъпа отпред пура. — Така! — каза той. — Сега нямам нищо против да продължим разходката. Ти, разбира се, от много престараване не пушиш.
— Та аз никога не пуша — отвърна Йоахим. — Защо пък тъкмо тук да пуша?
— Не разбирам! — каза Ханс Касторп. — Не разбирам как човек може да не пуши — той пропуска, така да се каже, най-добрия дял на живота или поне едно знаменито удоволствие! Когато се събудя, радвам се, че през деня ще мога да пуша, и когато ям, пак се радвам, бих казал, че ям само за да мога да пуша след това, макар че естествено малко пресилвам. Но един ден без тютюн би бил за мене върхът на блудкавостта, един съвсем пуст и безрадостен ден; ако трябва сутринта да си кажа: днес няма да пушиш, смятам, че не бих набрал кураж да стана, наистина бих останал в леглото. Виж какво: ако имаш пура, която гори добре — естествено, че не трябва да взима въздух отстрани или да тегли лошо, това е във висша степен досадно, — та казвам, ако имаш добра пура, чувстваш се някак защитен, буквално нищо не може да те сполети. Все едно, че лежиш на морския бряг, лежиш до морето, нали, и нищо не ти трябва, нито работа, нито забавление… Слава богу, хората пушат навсякъде, по целия свят, навсякъде познават тютюна, където и да попаднеш. Дори и полярните изследователи се снабдяват богато със запаси за пушене за своите несгоди, винаги съм се изпълвал със симпатии към тях, когато съм чел за това. Защото може и много зле да му потръгне на човек: да приемем, че се намирам в окаяно положение; но докато бих имал една пура, бих издържал, тя би ми помогнала да превъзмогна всичко.
— Все пак си малко уязвим — каза Йоахим, — щом си зависим от тютюна. Беренс е прав: ти си цивилен човек, той го каза повече като похвала, но ти си непоправим цивилен човек, там е работата. Впрочем ти си здрав и можеш да правиш каквото искаш — добави той и очите му станаха морни.
— Да, здрав съм, като махнеш анемията — каза Ханс Касторп. — Доста работи ми наговори, особено като ми каза, че имам зелен цвят. Но вярно, на мене ми направи впечатление, че в сравнение с вас тук горе съм наистина зелен, у дома не бях забелязал такова нещо. А освен това е много любезно от негова страна, дето направо ми даде съвети, съвсем sine pecunia, както се изрази. Аз на драго сърце ще направя каквото ми казва и ще се съобразявам напълно с твоя начин на живот — какво да правя иначе при вас тук горе, а няма и да ми навреди, ако с божията помощ натрупам малко белтъчини, макар че звучи някак отвратително, трябва да признаеш.