Сега Ханс Касторп се разсмя; неговата възбуда бе преминала в смях и докато вървеше приведен, с ръка над очите си, раменете му се разтърсваха от припряно и тихо кискане.
— Ами записани ли са? — попита той и усети, че трудно говори; от задържания смях говорът му изглеждаше плачлив и доста жалостив. — Имат ли устав? Жалко, че не си член, тогава можеха и мен да приемат като почетен гост или като… събутилник в студентска корпорация. Би трябвало да помолиш Беренс да те изкара отчасти от строя. Ако се постараеш, може би ще се научиш и ти да свириш, това все още може да се научи… По-смешно нещо не съм чувал в живота си! — каза той и дълбоко пое дъх. — Е, прощавай, дето говоря така за тези работи, но те самите, твоите пневматически приятели, бяха в най-добро настроение. Как само пристигнаха!… Като си помисля, че това е било дружество „Половин дроб“. Фиу-у-у, свири ми тя насреща. Лудетина! Но това е същинска лудория! Защо са такива луди, можеш ли да ми кажеш?
— Боже мой — търсеше Йоахим отговор, — те са толкова свободни… Искам да кажа, че са млади хора и времето е без значение за тях, пък и могат да умрат. Защо да правят сериозни гримаси. Понякога си мисля: боледуването и умирането всъщност не са сериозни, те са повече някаква лентяйщина, строго погледнато, сериозност има само в живота долу. Смятам, че полека-лека, когато прекараш по-дълго време тук горе, ще разбереш това.
— Сигурно — каза Ханс Касторп. — Сигурно вярвам. Живо се интересувам за вас тук горе, а когато човек се интересува, нали, разбирането идва от само себе си… Само че какво ми е, тя не ми допада — добави той, като разглеждаше пурата си. — През цялото време се питам какво ми липсва, а то била моята „Мария“, която не ми е вкусна. Има вкус на мукава, уверявам те, това е като че ли ти е много развален стомахът. Не мога да разбера! Вярно, ядох извънредно много на закуска, но това не може да бъде причина, защото колкото повече е ял човек, толкова по-вкусна му е пурата отначало. Смяташ ли, че може да е от това, че сънят ми беше неспокоен? Може би затова съм разстроен. Не, трябва направо да я хвърля — каза той, след като направи нов опит. — Всяко теглене носи разочарование; няма смисъл да се насилвам. — И след като още веднъж се поколеба, той захвърли пурата по склона надолу между влажните борове. — Знаеш ли на какво се дължи това според моето твърдо убеждение? — запита той. — Според мен това е от пламналото ми лице, откак съм станал, все така го усещам. Дявол знае какво е, но усещам постоянно, като че лицето ми е зачервено от срам… И на тебе ли ти беше така, когато дойде?
— Да — каза Йоахим. — И аз отначало се чувствах много особено. Не се тревожи! Нали ти казах, че не е много леко да свикне човек с живота тук при нас. Но скоро ще се оправиш. Я виж тази скамейка колко хубаво е разположена. Да поседнем малко и после да се прибираме, аз трябва да полежа.
Пътят бе станал равен. Оттук той водеше към курорта Давос на височина около една трета от склона; между високи, стройни и поизкривени от вятъра смърчове се провиждаше селището, което се белееше на по-добра светлина долу. Грубо скованата скамейка, на която седнаха, се облягаше направо на стръмния откос. До тях една вада с гъргорене и плясък се спускаше в открит дървен улей към долината.
Йоахим искаше да осведоми братовчед си за имената на заоблачените алпийски върхове, които сякаш затваряха долината откъм юг; той ги запоказва с върха на своя туристически бастун. Но Ханс Касторп само бегло погледна нататък; той чертаеше с обкования връх на градския си бастун със сребърна дръжка фигури в пясъка и искаше да узнае друго.
— Какво исках да те питам… — започна той. — Случаят в моята стая беше, значи, току-що свършил, когато аз дойдох. Имало ли е вече много смъртни случаи, откак си тук горе?
— Сигурно доста — отвърна Йоахим. — Но с тях се справят дискретно, разбираш ли, гостите нищо не научават или може би случайно, по-късно; когато някой умре, всичко се свършва при пълна тайна с оглед на пациентите и особено на дамите, които иначе лесно биха получили нов пристъп на болестта си. Ако някой умре до тебе, нищо няма да забележиш. Ковчега вкарват рано сутринта, когато още спиш, а изкарват мъртвеца пак в удобно време, например през време на ядене.