Хоризонтът лежеше високо, ширинето сякаш се издигаше, което се дължеше на това, че Ханс Касторп гледаше залива отгоре, от известна височина: планините обхващаха залива със своите покрити с храсталаци поли и стигаха досами морето, простираха се от средата на пейзажа в полукръг дотам, където седеше той, а и по-нататък; крайбрежието, където той се бе отпуснал върху някакви стоплени от слънцето каменни стъпала, бе планинско; пред него теренът се спускаше надолу на каменисти тераси, обрасли с мъх и храсти, до една равна брегова ивица, където между камъш и камънак се криеха синеещи се лимани, малки пристанища, предмория. И тези слънчеви предели, тези достъпни крайбрежни възвишения, тези засмени басейни всред скалите, както и водите около островите, бяха населени нашир и надлъж: хора, слънчеви и морски чеда, се движеха и стояха в покой навсякъде, разсъдливо бодри, красиви млади човеци, тъй приятни за гледане — като ги гледаше цялото сърце на Ханс Касторп се разтвори от любов широко, до болка.
Младежи разкарваха коне, тичаха, хванали юздите, до бягащите в тръс животни, които цвилеха и тръскаха глави; други теглеха на дълга корда вироглавците или ги възсядаха на голо, с боси пети ги сръгваха и ги караха в морето, при което мускулите на гърбовете им играеха на слънцето под златокафявата им кожа, а виковете, които си разменяха или отправяха към животните, звучаха, по кой знае каква причина, очарователно. До едно заливче, което се врязваше дълбоко в сушата и като планинско езеро отразяваше бреговете, танцуваха момичета. Едно от тях седеше, изпружило крака в някаква вдлъбнатина на почвата и вдигнало над тила на възел косите си, които излъчваха особена прелест, като надуваше овчарска свирка и гледаше през разиграните си пръсти своите дружки; а те, облечени в дълги и широки одеяния, се бяха унесли в танец: едни — сами, усмихнати, разперили ръце, други — на двойки, грациозно наклонили една към друга глави; зад гърба на свирачката, който бе бял и дълъг и нежен и поради положението на мишниците — закръглен встрани, седяха или стояха прегърнати други нейни посестрими — спокойно разговарящи се зрителки. По-нататък отбор младежи се упражняваха в стрелба с лък. Блажено и приятно бе да се гледа как по-старите упътват несръчните къдроглавци в опъването на тетивата и прицелването, как се целят заедно с тях и как засмяно подпират залитащия от „ритането“ на лъка, когато избръмчи стрелата. Други ловяха риба. Размахали във въздуха единия крак, те лежаха по корем върху крайбрежните скални плочи, пускаха въдиците си в морето и се разговаряха със седналия до тях другар, който косо изпъваше тялото си, за да хвърли надалеч стръвта. Други пък се бяха заловили да вкарат в морето с теглене, тикане и подпиране една лодка е висок борд, мачта и рея за платното. Деца играеха и се провикваха радостно всред вълните на прибоя. Една млада жена се бе проснала на земята и с едната ръка притегляше над гърдите си своята рокля на цветчета, докато с другата посягаше нагоре към някакъв откъснат с листата плод, който един строен мъж, застанал до главата й, за игра държеше с протегната ръка високо над нея. Някои стояха облегнати в скални ниши, други, кръстосали ръце върху раменете си, натопили за опит пръстите на единия крак във водата, се колебаеха дали да се изкъпят. Двойки се разхождаха по брега — досами ухото на момата бяха устните на момъка, който дружески я водеше. Кози с дълга козина скачаха от плоча на плоча, пазени от млад овчар, който стоеше на някаква височина, турил едната ръка на хълбок, подпрял се с другата на кривака си, нахлупил върху кафените си къдри малка шапка с вдигната отзад периферия.