Още преди чая той се намери в администрацията. Стаята, за която се бе сетил и която бе на неговия коридор, се оказа свободна. И госпожа Цимсен щяха да намерят къде да настанят. Той изтича до Беренс. Намери го в „лабото“ с пура в едната ръка и епруветка с някакво мътно съдържание в другата.
— Господин придворен съветник, знаете ли какво? — почна Ханс Касторп.
— Да, че ядовете нямат край — отвърна специалистът по пневмоторакс. — Например Розенхайм от Утрехт — каза той и посочи с пурата към стъкленицата. — Гафки десет. И ето, пристига фабрикантът Шмиц и гълчи и се оплаква, че Розенхайм се изхрачил на алеята — с Гафки десет. Трябвало да го накастря. Но ако го накастря, ще го прихванат дяволите, защото е безмерно раздразнителен и държи със семейството си цели три стаи. Не мога да го пропъдя, защото ще имам неприятности с генералната дирекция. Ето, виждате в какви конфликти изпада човек всеки миг, колкото и да желае да си гледа мирно и тихо, безпрепятствено работата.
— Глупава история — каза Ханс Касторп с благоразположението на близък и вътрешен човек. — Познавам господата. Шмиц е безкрайно коректен и амбициозен, а Розенхайм е доста небрежен. Може би има налице и други търкания освен по хигиенна линия, тъй поне мисля. Шмиц и Розенхайм и двамата са се сприятелили с доня Перец от Барцелона, от масата на госпожица Клефелд, там сигурно се крие причината. Бих ви предложил евентуално отново да напомните на всички за съответната забрана и между другото да позатваряте едното око.
— Естествено, че го затварям. От много затваряне на очите, току-виж, съм получил блефароспазмус. А вас какво ви води насам?
И Ханс Касторп изтърси своята печална и същевременно забележителна новина.
Придворният съветник ни най-малко не бе изненадан. Той в никой случай не би се изненадал, особено пък след като Ханс Касторп, кога питан, кога непитан, бе го държал в течение за живота на Йоахим и още през май бе сигнализирал, че е на легло.
— Аха — изръмжа Беренс. — Тъй, значи. А какво ви бях казал? Какво ви бях казал дословно, на вас и на него, не десет, а сто пъти? И ето какво излезе. Девет месеца наред той живя по волята си в своето царство небесно. Но не в едно напълно безинтоксикирано царство небесно, без благодат, това той не пожела да повярва на старика Беренс. А човек винаги трябва да вярва на старика Беренс, иначе ще загази и твърде късно ще се осъзнае. Е вярно, направиха го лейтенант, нямам нищо против. Но каква му е ползата? Бог гледа сърцето, не гледа чина и ранга, пред него всички сме голи: и генералът, и редникът… — Той се бе разпалил, поразтърка си очите с огромната лапа, в която държеше пурата, и каза на Ханс Касторп да не му отнема повече времето засега. Сигурно щяло да се намери стаичка за Цимсен, а когато той пристигнел, братовчед му незабавно да го турел на легло. Що се отнасяло до него, до Беренс, той не бил злопаметен към никого, бащинските му обятия били широко разтворени и бил готов да заколи угоеното теле за беглеца.
Ханс Касторп телеграфира. Той заразказва наляво и надясно, че братовчед му се връща, и всички, които познаваха Йоахим, бяха искрено натъжени и искрено възрадвани, защото чистосърдечният, рицарски характер на Йоахим бе спечелил всеобща привързаност и много неизказани преценки и чувства клоняха към заключението, че той е бил най-добрият от всички тук горе. Нямаме никого лично пред вид, но прозираме известно задоволство, което мнозина изпитваха, че Йоахим ще се върне от военното поприще към хоризонталния живот и че този чист човек ще бъде отново един от съпансионерите. Госпожа Щьор, това не остана скрито, веднага се бе отдала на своите размисли; нейните просташки съмнения, с които тя бе сподирила заминаването на Йоахим за равнината, се бяха оказали основателни и тя не се стесняваше да се хвали с тях. „Гнила работа“ — жестикулираше тя. Още в началото била разбрала, че работата е гнила и сега се надявала само на едно — че Цимсен със своето твърдоглавие не я е направил архигнила. („Архигнила“ — казваше тя в своята безгранична простащина.) Колко добре било да бе останал на поста си като нея, която също имала своите интереси в равнината, в Канщат, имала мъж и деца, но умеела да се владее… Никакъв отговор вече не пристигна от Йоахим или госпожа Цимсен Ханс Касторп остана в неведение относно деня и часа на идването им; поради тази причина той не отиде да ги посрещне на гарата, а те направо си пристигнаха на третия ден от телеграмата му и лейтенант Йоахим с възбуден усмех пристъпи до полегналия си братовчед.