Това, разбира се, никак не отговаряше на намеренията на госпожа Цимсен. Тя всъщност просто заради добрия тон бе се опитала да ги докара до малко по-умерена сериозност, без да знае, че тук не признават умерени и средни неща, а имат избор само между двете крайности. Като видя сина си така съкрушен, тя едва задържа сълзите си и бе благодарна на своя племенник за неговите усилия отново да оживи дълбоко натъжения си братовчед. Да, що се отнася до личния състав, каза той, Йоахим ще намери много неща променени и обновени, докато други отново са се възстановили през неговото отсъствие и били както по-рано. Пралелята например отдавна се била върнала със своята придружителка. Дамите седели, както на времето, на масата на госпожа Щьор. Маруся пак се смеела много и сърдечно.
Йоахим мълчеше. Затова пък госпожа Цимсен се сети покрай тия думи за една среща и за поздрави, които трябвало да предаде, преди да забрави — среща с една дама, не несимпатична, макар и пътуваща съвсем сама и с прекалено симетрични вежди, която дошла при нея и Йоахим на масата, за да ги поздрави — намирали се в ресторант в Мюнхен, дето прекарали един ден между две нощни пътувания. Бивша съпациентка — нека Йоахим й помогнел да си спомни…
— Госпожа Шоша — каза Йоахим тихо. Тя понастоящем пребивавала в някакъв курорт в Алгау и щяла да прекара есента в Испания. През зимата вероятно щяла да дойде отново тук. Сърдечни поздрави от нея.
Ханс Касторп не бе вече момченце, той умееше да си командва съдовите нерви, които можеха да избледнеят или зачервят лицето му. Той каза:
— А, тя ли е била? Виж ти, значи, отново е напуснала Закавказието? И ще ходи в Испания, а?
Дамата била споменала някакъв курорт в Пиренеите.
— Красива или поне очарователна жена. Приятен глас, приятни движения. Но свободни маниери, небрежна — каза госпожа Цимсен. — Заприказва ни просто като стари приятели, разпитва и разказва, макар че всъщност, както разбрах, Йоахим никога не се бил запознал с нея. Странно.
— Това е Изтокът и болестта — отвърна Ханс Касторп. Не бивало да се пристъпва към нея с мащабите на хуманистичното благонравие, това щяло да бъде неуместно. А сега му минавала през ума мисълта, че госпожа Шоша, значи, възнамерява да замине за Испания. Хм. Испания се намирала от другата страна на хуманистичната златна среда, еднакво далече — не към омекотената, а към заострената страна; там нямало липса на форма, а свръхформа, смъртта като форма, така да се каже, не освобождение чрез смъртта, а смъртна строгост, черна, благородна и кървава инквизиция, колосана къдрава яка, Лойола, Ескориал… Интересно какво ще се хареса на госпожа Шоша в Испания. Там сигурно ще трябва да се откаже от затръшването на врати и може би ще се получи една известна очовечаваща компенсация между двата извънхуманистични лагера. Но може да излезе и нещо крайно злобно терористично, когато Изтокът отиде в Испания…
Не, той не бе се нито изчервил, нито побледнял, но впечатлението, което му направиха неочакваните сведения за госпожа Шоша, се изрази в приказки, в отговор на които можеше да се получи естествено само едно неловко мълчание. Йоахим бе по-малко стреснат; той по-рано знаеше как сече главата на братовчед му тук горе. Но в очите на госпожа Цимсен се бе обрисувало голямо изумление; тя се държеше тъй, като че ли словата на Ханс Касторп съдържаха груби неприличия, и се дигна от трапезата, опитвайки се с тактични думи да замаже реченото. Преди да се разделят, Ханс Касторп предаде нареждането на придворния съветник, според което Йоахим трябвало да остане на легло, докато го повикат за преглед. Останалото само по себе си щяло да се нареди. После тримата роднини си легнаха всеки в своята стая с отворени към свежата високопланинска лятна нощ врати — всеки със своите размисли, които у Ханс Касторп се въртяха на първо място около очакваното след половин година завръщане на госпожа Шоша.