Те отново почнаха да посещават Сетембрини и Нафта и да излизат на разходка с двамата враждебни съюзници, а когато А. К. Ферге и Фердинанд Везал ги придружаваха, което често се случваше, те ставаха шестима и двамата духовни противници се впускаха в своите безкрайни двубои, от чийто ход ние не бихме се опитали да извлечем нещо цялостно, без да се загубим в безнадеждност и безкрайност, както всеки ден ставаше с тях — пред една внушителна публика, макар че Ханс Касторп смяташе своята клета душа за главен обект на тяхното диалектическо съревнование. От Нафта той бе разбрал, че Сетембрини е франкмасон — което не му направи по-малко впечатление от съобщението на италианеца за йезуитския произход на Нафта и за неговата издръжка. Той отново бе фантастично изненадан да чуе, че наистина още има такова нещо, и усърдно заразпитва терориста за произхода и същината на тази куриозна организация, която след някоя и друга година щяла да отбележи своя двестагодишен юбилей. Докато Сетембрини говореше зад гърба на Нафта за неговата духовна същност с патетично предупреждаващ тон и като за нещо дяволско, Нафта, също зад гърба на Сетембрини, без всякакво усилие взимаше на подбив сферата, която застъпваше противникът му, като изтъкваше, че се касае до нещо старомодно: до едно завчерашно буржоазно просвещение и освобождение на духа, което не е нищо друго освен жалко привидение, но се утешава с карикатурната самоизмама, че все още е проникнато от революционен живот. Той казваше:
— Какво искате, още дядо му е бил carbonaro, по немски значи въглищар. От него е наследил въглищарската вяра в разума, свободата, човешкия напредък и целия прояден сандък на класицизма и буржоазната идеология за добродетелите… Вижте какво, това, което обърква света, е несъответствието, което съществува между бързината на духа и страхотната непохватност, бавност, упоритост и инертност на материята. Трябва да признаем, че това несъответствие би било достатъчно да оправдае всяка липса на интерес към действителното у духа, тъй като по правило ферментите, които предизвикват революциите на действителността, отдавна са му станали отвратителни. Фактически мъртвият дух е по-противен на живия, отколкото някакви си базалти, които поне нямат претенцията да бъдат дух и живот. Такива базалти, останки от някогашни действителности, които духът е изоставил толкова назад от себе си, че отказва изобщо да свързва вече понятието за действителното с тях, упорито се самосъхраняват и чрез своето тъпо и замряло съществуване пречат по един досаден начин на нелепостта да осъзнае колко е нелепа. Говоря изобщо, но вие ще съумеете да извлечете едно полезно приложение относно онова хуманитарно волнодумство, което смята, че все още се намира в героична позиция против господството и авторитета. Ами катастрофите, посредством които то иска да докаже, че е живо, закъснелите и театралните триумфи, които подготвя и мечтае някой ден да отпразнува! Само при мисълта за това живият дух може да се наскучае до смърт, ако не знаеше, че в действителност единствено той ще излезе победител и плодоползвател от тия катастрофи — той, който съчетава в себе си елементите на старото с бъдещето за истинската революция… Как е вашият братовчед, господин Касторп? Вие знаете, че храня големи симпатии към него.
— Благодаря, господин Нафта. Изглежда, всички се отнасят с искрена симпатия към него, той очевидно е славен момък. И господин Сетембрини е изключително привързан към него, макар че естествено не одобрява оня малко мечтателен тероризъм, който е присъщ на призванието му. Но току-що чувам, че господин Сетембрини бил брат, член на масонска ложа. Виж ти каква била работата. Това, трябва да призная, ме кара да се замисля. То поставя неговата личност в нова светлина пред мене и ми разяснява много нещо. А дали понякога поставя краката си под прав ъгъл и придава на ръкостискането си особен характер? Никога не съм забелязал него…
— Добрият наш брат от трета степен — рече Нафта — сигурно е надрасъл тези детинщини. Допускам, че церемониалът на ложите се е приспособил поне горе-долу към трезвия граждански дух на новите времена. Сигурно биха се срамували от едновремешния ритуал като от просташко фокусничене — не без основание, защото в края на краищата действително би било неподходящо да облекат в мистерии атеистичното републиканство. Не зная с какви ужасии са поставили на изпитание твърдостта на господин Сетембрини — дали са го прекарали със завързани очи през някакви коридори и са го оставили да чака в мрачни сводести подземия, преди да го въведат в блесналата от отразени в огледала лампи съюзна зала. Дали са го посвещавали тържествено и пред мъртвешки череп и трисвещник са застрашавали с мечове разголените му гърди. Трябва сам да го поразпитате, но боя се, че ще се окаже малко словоохотлив, защото и да е минала работата много по-еснафски, той във всеки случай е бил принуден да даде обет за мълчание.