— Много благодаря, професор Нафта. Отлично. Това, значи, била херметическата педагогика. Няма вреда, че съм понаучил и за нея нещо.
— Съвсем не, особено след като се касае до извеждането към крайното, към абсолютното изповядване на свръхсетивното, тоест към целта. Алхимистичното свещеноначалие на ложите е довело до целта мнозина благородни, търсещи духове през по-късните десетилетия — не трябва да го споменавам, защото не може да не сте чули, че чиноначалието на шотландските висши степени е само един сурогат на йерархията, че алхимистичната мъдрост на майстора-масон се осъществява в мистерията на метаморфозата и че тайнственото водителство, на което ложата е подлагала своите питомци, се повтаря точно тъй недвусмислено в средствата на благодатта, както символичният маниеризъм на съюзния церемониал в литургичната и архитектоничната символика на нашата свята католическа църква.
— Тъй, значи.
— Моля ви се, но и това не е още всичко. Позволих си вече да намекна, че произходът на франкмасонството от почтените занаятчийски зидарски еснафи е само едно повърхностно историческо схващане. Едва строгото свещеноначалие му е придало далеч по-дълбоки човешки основи. Тайната на ложите има несъмнена обща връзка с някои мистерии на нашата църква, що се отнася до тържественото премълчаване и свещената разпуснатост на нашите прадеди… Когато става дума за църквата, имам пред вид среднощните вечери на любовта, обредното приемане на тялото и кръвта, а колкото до ложата…
— Един момент. Един момент за малка забележка. И в безпрекословния съюз, към който принадлежи братовчед ми, има тъй наречени вечери на любовта. Той често ми е писал за тях. Естествено, като оставим настрана известно пиянство, всичко там било много прилично, дори по-прилично от студентските събирания…
— А колкото до ложата, там става дума за култа към гробницата и ковчега, на който преди малко ви обърнах вниманието. И в двата случая се касае до една символика на извънредното и крайното, до елементи на оргиастична прарелигиозност, разпуснати среднощни жертвени служби в чест на умирането и зачатието, на смъртта, преобразяването и възкресението… Вие си спомняте, че мистериите на Изида, както и тези в Елевзин, са се извършвали нощем и в мрачни пещери. Е, египетски отгласи е имало и има много в масонството, а между тайните общества се срещали и такива, които са се наричали елевзински дружества. Имало е празненства на ложите, празненства на елевзински мистерии и Афродитини тайнства, при които накрай и жените са влизали в играта — празници на розите, за които намекват трите сини рози върху масонската престилка и които, както изглежда, са се израждали в истински вакханалии…
— Може ли да бъде, какво чувам, професор Нафта! И всичко това е франкмасонство? И с всичко това трябва да свържа в своите представи нашия трезвомислещ господин Сетембрини…
— Бихте постъпили крайно несправедливо! Не, Сетембрини нищо не знае за тия работи. Нали ви казах, че благодарение на такива като него ложите са били отново прочистени от всички елементи на един по-възвишен живот. Бога ми, те се хуманизираха, модернизираха. От своите заблуждения те са се върнали към ползата, към разума и към прогреса, към борба срещу князе и попове, с една дума, към ощастливяването на обществото; там отново разговарят за природа, за добродетели, за умереност и отечество. Допускам: и за сделки. С една дума, ложите са буржоазната мизерия в клубна форма.
— Жалко. Жалко за празненствата на розите. Ще питам Сетембрини дали не знае нещо повече за тях.
— Благородният рицар на ъгломера! — присмя се Нафта. — Трябва да имате пред вид, че съвсем не му е било лесно да го допуснат до строителната площадка за храма на човечеството, защото е беден като църковна мишка, а там не изискват само високо образование, хуманистично образование, моля ви се, ами човек трябва да принадлежи към имотната класа, за да може да внесе доста значителните встъпителни и годишни такси. Образование и имущество — ето ви го буржоата! Ето ви устоите на либералната световна република!
— Точно така — засмя се Ханс Касторп; — ето го нейния същински образ пред очите ни.
— Все пак — додаде Нафта след известна пауза — съветвам ви да не подценявате този човек и неговата кауза, искам, тъй като веднъж заговорихме за тия работи, направо да ви помоля добре да си отваряте очите. Абсурдното още не е равнозначно с невинното. Ограничеността не винаги е безобидна. Тези люде наляха много вода във виното си, което на времето е било огнеискрящо, но идеята на съюза сама по себе си е съхранила достатъчно сила, за да понесе голямо разводняване; тя е съхранила останки от плодотворни тайни и няма съмнение, че ложите имат пръст в световните събития, както и в това, че в този любезен господин Сетембрини трябва да съзираме нещо повече освен него самия, че зад него стоят сили, чийто родственик и емисар е той…