Тъй Нафта умело се залавяше за същественото, превръщаше венцехвалението в дяволска работа, а себе си представяше като въплъщение на строго съхраняваната любов, тъй че отново стана направо невъзможно да се различи къде е богът и къде е дяволът, къде е смъртта и къде е животът. Едва ли някой ще се усъмни в твърдението ни, че неговият противник бе мъж на място, за да му даде един заслужен отговор, който бе превъзходен; в замяна на това той получи един не по-малко отличен отговор, след което някое и друго време словопренията продължиха по този начин и разговорът се въртеше все около поменатите вече разисквания. Но Ханс Касторп престана да ги слуша, защото Йоахим междувременно бе казал, че положително бил вдигнал температура от някаква настинка, но не знаел какво да прави, след като тук простудата била нещо съвсем недопустимо. Двамата противници не обърнаха внимание на тая забележка, но Ханс Касторп, както посочихме, бе се загледал с угрижени очи в братовчед си и затова се вдигна заедно с него тъкмо посред една реплика, без да го бе много грижа дали останалата публика, състояща се от Ферге и Везал, ще осигури един достатъчно голям педагогически импулс за продължаване на състезанието.
Пътем те с Йоахим се разбраха, че ще трябва — що се отнася до простудата и гърлобола му — да минат по установения служебен ред — да кажат на масажиста да осведоми старшата сестра, след което сигурно ще се загрижат за болния. Така и сториха. Още същия ден, веднага след вечерята, Адриатика почука на вратата на Йоахим тъкмо когато и Ханс Касторп бе в стаята му, и с креслив глас се осведоми за желанията и оплакванията на младия офицер. „Болка в гърлото? Прегракналост? — повтори тя. — Какви са тия фокуси, мой човек?“ И тя направи опит да го погледне проницателно в очите, при което не у Йоахим бе причината, задето продължителната среща между погледите им не се състоя: нейният поглед не удържа и се отклони. Интересно, но тя винаги държеше на това вглеждане в очите на пациентите, ако и от опит да би трябвало да знае, че не й се удава да проведе това начинание! С помощта на нещо като металическа обувалка, която извади от чантичката на колана си, тя разгледа гърлото на пациента, при което Ханс Касторп трябваше да й свети с лампата от нощната масичка. Докато, изправена на пръсти, се взираше от едната и от другата страна в мъжеца на Йоахим, тя рече:
— Я ми кажете, уважаеми мой човек, задавяли ли сте се някога?
Какъв отговор можеше да се даде на това? В момента, докато още го преглеждаше, изобщо нямаше възможност да отговаря, но и след като бе го оставила, той пак не можа нищо да измисли. Естествено бе се задавял някой и друг път през живота си, при ядене и пиене; но това всекиму се случва и не можеше да има отношение към нейния въпрос. Той каза: „Как така?“ Не можел да си спомни кога му се е случвало последния път подобно нещо.
Е, добре; това било просто някакво хрумване от нейна страна. Той, значи, се бил простудил, каза тя за най-голямо учудване на братовчедите, тъй като иначе думата простуда бе абсолютно недопустима тук, в тоя санаториум. За по-подробно изследване на гърлото щяло евентуално да стане нужда от ларингологическото огледало на придворния съветник. Преди да си отиде, тя остави формаминт и един бинт с мушама за съгреваещ компрес за през нощта; Йоахим приложи и едното, и другото, каза, че почувствал чувствително облекчение от тях и продължи да ги прилага, още повече, че прегракналостта не искаше да се проясни, тя дори още повече се засили през следващите дни, макар че болките в гърлото навремени почти не се обаждаха.
Между впрочем температурата му поради простуда бе чисто внушение. Обективното заключение бе обикновеното — именно това, което заедно с резултатите от прегледите на придворния съветник бе приковало тук славния Йоахим за кратко допълнително лечение, преди отново да може да се затече към своето знаме. Октомврийският срок бе отминал тихомълком. Никой не обели зъб по този въпрос, нито придворният съветник, нито братовчедите помежду си: мълчаливи, със сведени очи, те чисто и просто не го и споменаха. След това, което при месечния преглед Беренс продиктува на своя поспешник-душевед и което показа фотографската плака, бе от ясно по-ясно, че засега би могло да става дума само за някакво съвсем безумно самоволно отпътуване, докато този път работата се свеждаше до едно: да се издържи с желязна самодисциплина на режима тук горе, докато се постигне окончателна закаленост против всяко време там долу — за службата в равнината и за изпълнение на войнишката клетва.