Тъй вървяха те и мълчаха относно непристойните работи на живота и природата. Занемели бяха и доскорошните тъй прочувствени и разярени оплаквания на Йоахим, че е пропуснал маневрите и изобщо службата в равнината. Защо обаче вместо това и въпреки цялата му невинност толкова често в неговите кротки очи се появяваше отново изразът на помътена плахост — оная несигурност, която вероятно би докарала победа за старшата сестра, ако държеше още веднъж да повтори опита си? Беше ли затуй, че усещаше очите си уголемени, а бузите хлътнали? Защото това видимо се очертаваше през тия седмици, много повече, отколкото при завръщането му от равнината, и неговият кафяв тен от ден на ден ставаше по-жълтеникав и заприлича на щавена кожа. Сякаш едно обкръжение му бе дало основания за срам и себепрезрение — обкръжението на господин Албин, което за нищо друго не мислеше, освен как да използва безграничните предимства на безсрамието. Пред що и пред кого се откланяше и прикриваше неговият на времето толкова откровен поглед? Колко странен бе този свян пред живота от страна на земната твар, която допълзява до някоя бърлога, за да свърши там — убедена, че не може да очаква вън всред природата никакво внимание и благоговение към страданията и смъртта си, убедена с право, защото ятото на пърхащите с криле птици не само не почита болния си другар, а с ярост и презрение го накълвава, където свари. Но това е обикновената природа и едно умиление на висша човешка любов изпълваше гърдите на Ханс Касторп, когато съзираше в очите на клетия Йоахим тъмния инстинктивен свян. Той вървеше вляво до него, правеше го нарочно; а тъй като Йоахим бе почнал да пристъпва малко несигурно, подкрепяше го, когато трябваше да се изкачат по някоя наклонена ливада — преодоляваше обичайната им затвореност и го обгръщаше с ръката си, че дори и забравяше после някое и друго време да я свали от раменете на Йоахим, докато този малко ядосано се отърсваше от него и казваше:
— Ама слушай, какво значи това? Приличаме на пияни, както сме се понесли.
Но после дойде момент, когато младият Ханс Касторп видя помътения поглед на Йоахим в съвсем друга светлина и това беше, когато Йоахим получи нареждане да пази леглото — в началото на ноември имаше вече дълбок сняг. По него време именно му бе станало твърде тежко да приема дори само кълцаните меса и кашите, защото всяка втора хапка му отиваше в кривото гърло. Налагаше се преминаването към изключително течна храна и същевременно Беренс предписа постоянен режим на легло за пестене на силите. Беше, значи, в навечерието на този нов режим, последната вечер, когато бе още на крака, когато Ханс Касторп го свари — свари го в разговор с Маруся, безпричинно често смеещата се Маруся с портокаловата кърпичка и външно добре оформените гърди. Това бе след вечерята, по времето, когато се събираха долу в салоните. Ханс Касторп се бе задържал в музикалния салон и излезе в хола да потърси Йоахим: там го свари пред кахлената камина до стола на Маруся — тя седеше в един люлеещ се стол — и Йоахим държеше с лявата си ръка облегалката наведена назад, така че Маруся се намираше в лежащо положение и със своите кафяви топчести очи гледаше отдолу нагоре лицето му, което той, говорейки тихо и на пресекулки, бе навел над нейното, докато тя се усмихваше навремени и възбудено пренебрежително вдигаше рамене.
Ханс Касторп побърза да се оттегли, не без да му направи впечатление, че и други съпациенти, както в такива случаи бе обичайно, развеселени наблюдаваха двойката — Йоахим не бе ги забелязал или поне не им обръщаше внимание. Тази гледка: Йоахим, безогледно увлечен в разговор с високогърдестата Маруся, с която толкова дълго се бе хранил на една и съща маса, без да размени нито дума с нея; пред нейната личност и съществуване той винаги бе свеждал очи със строг израз, разумен и почтен, макар че пребледняваше на петна, щом станеше дума за нея — тази гледка потресе Ханс Касторп повече, отколкото който и да е от признаците на омаломощаване, съзрени през тия седмици у братовчеда му. „Да, той е загубен!“ — помисли той и тихичко се разположи на един стол в музикалния салон, за да остави време на Йоахим за удоволствието, което си бе позволил в хола през тази последна вечер.