В сравнение с такива особи минхер Пеперкорн би трябвало, значи, да изглежда съвсем невзрачен. И ако този раздел на нашия разказ можеше, като един по-раншен, да бъде онадсловен „Още някой“, все пак никой не би трябвало да се безпокои, че отново излиза на преден план някакъв причинител на духовна и педагогическа неразбория. Не, минхер Пеперкорн в никой случай не бе човекът, който ще внесе в света логическо смущение. Той бе съвсем друг човек, както ще видим. От следното обаче ще стане ясно, че въпреки това неговата личност стана причина за едно сериозно объркване на нашия герой.
Минхер Пеперкорн пристигна със същия вечерен влак на станция „селото“, както и мадам Шоша, и една и съща шейна ги откара до санаториума „Бергхоф“, където двамата заедно вечеряха в ресторанта. Това пристигане бе нещо повече от едновременно, то бе съвместно и тази съвместност, която намери своето продължение например във факта, че поставиха този минхер на „добрата руска маса“ до завърналата се дама, срещу докторското място, там, дето на времето учителят Попов даваше своите дивашки и двусмислени представления — тази близост смути добрия Ханс Касторп, тъй като се бе явила съвсем непредвидена. Придворният съветник му бе обявил по своя маниер деня и часа, когато щеше да пристигне Клавдия.
— Е, Касторп, стари приятелю — му бе казал той, — издръжливата вярност ще бъде възнаградена. Другиден вечерта котенцето отново ще се присламчи тук, имам телеграма. — Но нищичко не бе споменал за това, че госпожа Шоша не пристига сама, може би защото и той сам не знаеше, че тя и Пеперкорн идват заедно и имат някаква връзка помежду си — той поне изрази учудването си, когато Ханс Касторп през деня, който последва съвместното пристигане, се опита до известна степен да го изобличи.
— И аз не мога да ви кажа къде го е докопала — обясни той. — Очевидно се е запознала с него по пътя, предполагат, някъде в Пиренеите. М-да, ще трябва на първо време да се примирите, разочаровани Селадоне, нямате друг избор. Голямо приятелство, разбирате ли. Изглежда дори, че и разноските им са общи. Тоя мъж е голям богаташ съгласно всичко, което чувам. Бивш крал на кафето, камердинер малаец, охолство и прочие. Между впрочем той съвсем не е дошъл за собствено удоволствие, защото освен един първокачествен алкохолен катар, изглежда, че има злокачествена тропическа треска, маларична треска, разбирате ли, протрахирана, упорита. Ще трябва да проявите търпение във връзка с него.
— Моля ви се, моля ви се — каза Ханс Касторп надменно. „Ами ти? — помисли той. — Ти как се чувстваш? И ти не си съвсем непричастен, още от по-преди, ако ме не лъжат някои работи, ти, синьобузести вдовецо с твоите пластични портрети. Влагаш немалко злорадство в думите си, както ми се струва, а при това и двамата сме донякъде другари по нещастие във връзка с този Пеперкорн.“ — Интересен мъж, решително оригинална личност — каза той с пренебрежителен жест, здравеняк и хилав, това е впечатлението, което той създава, което поне аз добих от него днес по време на закуската. Здравеняк и същевременно хилав, с тези думи трябва по мое мнение да го охарактеризираме, макар че обикновено не ги считат за съвместими. Той наистина е едър и широк и обича да застава с разкрачени нозе и ръце, пъхнати в предните джобове на панталоните си — у него джобовете са отпред, хоризонтални, както забелязах, а не странични, както у вас и мене и изобщо в по-доброто общество, — и когато е застанал така и говори по холандски маниер палатално, тогава у него има безспорно нещо здраво, яко. Но брадата му е рядка — дълга, но рядка, та може да й се преброят космите, а очите му са и малки, и бледи, направо безцветни, не мога да не го кажа, и никаква полза няма, дето постоянно се мъчи да ги кокори, от това му са бръчките на челото, които почват над слепоочията и продължават водоравно през челото — неговото високо, червено чело, знаете, около което бялата коса, вярно, е длъжка, но и тя е съвсем оредяла; въпреки всичкото кокорене очите му си остават малки и бледи. А закопчаната жилетка му придава нещо пасторско, въпреки че рединготът му е кариран. Това е то моето впечатление от тази сутрин.
— Виждам, че сте го взели на око — отговори Беренс — и че добре сте се запознали с всичките особености на тоя човек, което считам за разумно, защото ще трябва някак да се приспособите към неговото присъствие.