Той възхвали удоволствието от возенето, това придвижване на тялото, докато то е в приятен покой, на туй отгоре и при сменящ се пейзаж; държеше се бащински предупредително към Ханс Касторп и дори потупа клетия Везал по бузата, като го призова да забрави своето собствено несимпатично „Аз“ и да се възхити от светлия околен свят, към който посочи с един замах на десницата си в охлузената кожена ръкавица.
Пътуването беше отлично. Конете, брези и четирите, пъргави и яки, загладени и охранени, чаткаха в постоянен такт по хубавото шосе, от което още не се вдигаше прах. Разрушени канари, в чиито пукнатини никнеха цветя и треви, се появяваха навремени край пътя, телеграфните стълбове бягаха назад, гористи възвишения се изпречваха насреща им, прелестните завои, които се редяха и бързо биваха отминавани, поддържаха любопитството на пътниците, а в слънчевата далнина винаги се мержелееше все още отчасти заснежената планина. Напуснали бяха познатите предели на долината, изместването на всекидневната сцена освежаваше душата. Скоро спряха в окрайнината на гората: оттук щяха да продължат излета пешком и да достигнат целта — една цел, с която от доста време, без отначало да забележат, бяха влезли в слаб, но постоянно усилващ се сетивен контакт. Когато слязоха от колите, всички доловиха някакъв далечен шум, някакво тихо, на моменти все още изплъзващо се от слуха съскане, тресене и бучене, върху което всеки обръщаше вниманието на другия и със затаена стъпка се ослушваше.
— Сега — каза Сетембрини, който доста пъти бе идвал тук — той се обажда само плахо. Но стигнем ли до него, ще видите колко е брутален по това време на годината — имайте пред вид, че собствените си думи няма да разбираме.
И така те навлязоха в гората по един път, постлан с влажни борови иглици — най-отпред Пеперкорн с климаща встрани походка, опрян върху мишницата на своята спътница, нахлупил черната мека шапка върху челото си; след тях, по средата на пътя, Ханс Касторп, без шапка, както всички останали господа, с ръце в джобовете, с леко наклонена глава, тихо си свирукаше и се оглеждаше наоколо си; после Нафта и Сетембрини, после Ферге и Везал и накрай малаецът сам, помъкнал кошницата със следобедната закуска. Те говореха за гората.
Гората не бе като другите гори, нейният изглед бе живописно своеобразен, дори екзотичен, но и злокобен. Тя бе нападната от някакъв вид мъхести лишеи, бе окичена, отрупана, напълно обвита от тях; като дълга, грозно оцветени бради висяха степаните тъкани на паразитното растение от обмотаните, тапицирани клони; игли почти не се виждаха, само провиснали мъхести гирлянди: дърветата бяха грозно, странно обезобразени, гледката — болезнена, омагьосана. Гората боледуваше, тя страдаше от тези избуяли лишеи, които почти я задушаваха, това бе общото впечатление, докато малката група напредваше по постлания с иглици път с проглушени уши от шума на водопада, към който се приближаваха — този екот и съсък, който постепенно се превръщаше в бучене и се готвеше да потвърди предричането на Сетембрини.
Един завой на пътя откри гледката към моста над гористото и скалисто ждрело изпод който се хвърляше надолу водопадът; и когато го зърнаха, ревът бе стигнал връхната си точка — посрещна ги адски шум. Водните маси се изливаха отвесно в една-единствена каскада, чиято височина възлизаше на седем-осем метра, а и ширината бе значителна, и след това, побелели, се урваха по канарите. Те падаха с ужасен трясък, в който сякаш бяха размесени всички възможни шумове, звуци и тонове: гръмотевица и съскане, рев, вой, оркестров туш, тропот, пукотевица, грохот и камбанен звън — действително човек можеше да обезумее. Излетниците бяха пристъпили върху хлъзгавата канара досами водопада; облъхна ги влага, пръски ги връхлетяха, обвиха ги водни пари, шумът изпълни и затикна ушите им; разменяйки погледи и поклащайки с плаха усмивка глави, те съзерцаваха това зрелище, тази нестихваща катастрофа от пяна и тръбни звуци, чието бясно и извънмерно бучене ги замайваше, караше ги да изпитват страх и ги подлагаше на слухови измами. Смятаха, че чуват зад себе си, над себе си, от всички страни заплашващи и предупреждаващи викове, тромбони и груби мъжки гласове.