Естествено жена
Колко време трая това, той не знаеше. Като му дойде времето, гонгът удари. Но той не викаше веднага за ядене, а само ги предупреждаваше да се приготвят, както вече знаеше Ханс Касторп, ето защо остана да лежи, докато металическото кънтене за втори път изпълни въздуха и заглъхна. Когато Йоахим мина през стаята, за да го вземе, Ханс Касторп поиска да се преоблече, но Йоахим не му позволи. Той мразеше и презираше неточността. Как ще напредне човек и как ще оздравее, за да постъпи на служба, каза той, когато не може да се стегне дори за спазване на часовете за ядене. Тук той беше естествено прав и Ханс Касторп можа само да забележи, че не е болен, затова пък му се спи до немай-къде. Той само си изми набърже ръцете; после слязоха в трапезарията, за трети път.
Гостите се стекоха през двата входа. Те идваха и през вратите откъм верандата, които бяха отворени, и скоро насядаха около седемте маси, сякаш никога не бяха ставали от тях. Това бе поне впечатлението на Ханс — естествено съвсем смътно и противно на здравия разум впечатление, от което неговата замаяна глава не можа за момент да се отърве и което дори му бе до известна степен приятно, тъй като многократно през време на обеда той се опита да си възвърне същото впечатление, и то с успеха на пълна измама. Бодрата стара дама разказваше нещо със своя неясен изговор на седящия косо насреща й д-р Блуменкол, който я слушаше с угрижено лице. Нейната внучка ядеше най-сетне нещо друго освен кисело мляко — гъста каша от овесени ядки, която прислужниците бяха сервирали в чинии, но тя изяде само няколко лъжици и после я остави. За да сподави смеха си, хубавата Маруся си затискаше устата с кърпичката, която излъчваше мириса на портокалов парфюм. Мис Робинсън четеше отзараншните писма с кръглия почерк. Тя очевидно не знаеше нито дума немски, а и не й трябваше да знае. Йоахим с рицарска поза й каза на английски нещо за времето, на което тя предъвка някакъв едносричен отговор и пак потъна в мълчание. Що се отнася до госпожа Щьор в шотландската вълнена блуза, тя оповести, че тая сутрин е била на преглед, като най-просташки се превземаше, придърпвайки от зайчите си зъби горната устна. Вдясно горе, оплакваше се тя, имала хрипове, освен това под лявата й мишница звучало много тъпо и „старият“ й бил казал, че ще трябва да остане още пет месеца. В своята простотия тя наричаше придворния съветник Беренс „стария“. Освен това тя изрази възмущението си, че „старият“ не седи днес на тяхната маса. Съгласно турнето (тя сигурно искаше да каже „turnus“, днес на ред била тяхната маса, а „старият“ пак седнал на съседната маса вляво (там действително седеше придворният съветник Беренс, сключил грамадните си ръце пред чинията). Но, разбира се, там седи дебелата госпожа Заломон от Амстердам, която идвала и в делничен ден на обед в деколте и това очевидно харесвало на „стария“, макар че тя, госпожа Щьор, не можела да разбере защо, когато при всеки преглед можел да види каквото си иска от нея. После тя разправи с възбуден шепот, че снощи на общата тераса за лежане — тази, дето била на покрива — някой изгасил светлината, и то за цели, които госпожа Щьор нарече „прозрачни“. „Старият“ забелязал това и така се карал, че се чувало из цялото заведение. Но виновника пак, разбира се, не открил, макар че не било необходимо да е следвал човек в университет, за да отгатне, че това естествено е бил този капитан Миклозич от Букурещ, за когото никога не било достатъчно тъмно в дамско общество — човек без каквато и да е култура, макар че носи корсет и по своята природа е просто един звяр — да, звяр, повтори госпожа Щьор със сподавен глас, а по челото и горната й устна изби пот. Какви са отношенията на госпожа генералната консулша Вурмбранд от Виена с него, това знаели и в селото, и в курорта Давос — едва ли вече могло да се говори за тайнствени отношения. Не стигало, че капитанът понякога влизал в стаята на генералната консулша сутрин, когато тя е още в леглото си, и след това присъствал на целия й тоалет, ами миналия вторник напуснал стаята на тази Вурмбранд чак сутринта, в четири часа, болногледачката на младия Франц от номер деветнайсет, дето пневмотораксът му излязъл несполучлив, сама го видяла и от срам сбъркала вратата и неочаквано влязла в стаята на прокурора Параван от Дортмунд… Накрай госпожа Щьор се разпростря върху едно „космическо заведение“ долу в селото, отдето си купувала пастата за зъби, и Йоахим втренчено се вгледа в чинията си…