— Горкичкият! — каза тя. — Тоя скоро ще хвърли топа. Ето че пак трябва да се поразговори със „Синия Хайнрих“. — Без всякакво вътрешно усилие, с невинно-вироглав израз на лицето, тя произнесе гротескното наименование „Синия Хайнрих“ и Ханс Касторп усети, че това и го ужасява, и го кара на смях. Впрочем д-р Блуменкол се върна след няколко минути със същото смирено държане, с което бе излязъл, седна и продължи да яде. И той ядеше много, от всяко блюдо по два пъти; мълчалив и с угрижено затворен израз на лицето.
След това обедът свърши; благодарение на сръчната прислуга — особено джуджето се оказа крайно бързоходно същество — той трая само малко повече от един час. Ханс Касторп дишаше тежко и не знаеше как се е озовал горе; той легна на превъзходния стол в своята лоджия, защото следобед имаше лежане до чая — това бе дори най-важното лежане и трябваше строго да се съблюдава. Той лежеше между непрозрачните стъклени стени, които го деляха, от една страна, от Йоахим и, от друга — от руската съпружеска двойка, и дремеше с разтуптяно сърце, като вдишваше през устата. Когато употреби кърпичката си, забеляза, че е зачервена от кръв, но нямаше сили да се разтревожи, макар че си беше боязлив и по природа клонеше към ипохондрични размисли. Той пак бе запалил една „Мария Манчини“ и този път я изпуши докрай, какъвто и да й беше вкусът. Замаян, потиснат и унесен, той се замисли колко странно е състоянието му тук, горе. На два-три пъти гърдите му се разтърсиха от вътрешен смях за ужасното наименование, което госпожа Щьор бе употребила в своята простотия.
Господин Албин
Долу в парка знамето със змийския жезъл — плод на нечия фантазия — се развяваше от време на време от лекия ветрец. Небето отново бе равномерно покрито. Слънцето се скри и изведнъж стана неприятно студено. Общата тераса за лежане, изглежда, бе пълна; там долу се чуваха разговори и смехове.
— Господин Албин, умолявам ви, махнете този нож, приберете го, ще стане някое нещастие! — проплакваше един висок разтреперан женски глас.
— Мили господин Албин, за бога, пощадете нервите ни и махнете от очите ни това ужасно нещо! — намеси се друг женски глас. На което един русокос млад мъж, който седеше с цигара в уста на най-предния лежащ стол, отговори с дързък тон:
— Дори и не мисля! Смятам, че дамите ще ми разрешат да си поиграя с ножа си. Е да, вярно, много остър е този нож. Купих го от един сляп магьосник в Калкута… Той го гълташе и веднага след това неговият чирак го изравяше от земята на петдесет метра далеч… Искате ли да го видите? По-остър е от бръснач. Само да се допре човек до острието му, и то влиза в месото като в масло. Почакайте, ще ви го покажа отблизо… — И господин Албин стана. Надигнаха се писъци. — Не, ще ида да взема револвера си — каза господин Албин. — От него ще се интересувате повече. Дяволска работа. Има една пробивна сила… Сега ще го донеса от стаята си.
— Господин Албин, господин Албин, не правете това! — изпискаха много гласове. Но господин Албин вече излезе от терасата, за да иде в стаята си — съвсем млад, отпуснат, с розово детско лице и малки бакенбарди до ушите.
— Господин Албин — извика една дама по него, — по-добре си вземете пардесюто, облечете го, за мене го направете! Шест седмици лежахте с пневмония, а сега стоите тук без палто, не се завивате и пушите цигари! Това значи да предизвиквате бога, господин Албин, честна дума!
Но той само подигравателно се изсмя на тръгване и след няколко минути се върна назад с револвера. Дамите изпискаха още по-глупаво от преди и се чу как някои поискаха да станат от столовете, омотаха се в одеялата и паднаха на земята.
— Вижте го колко е малък и бляскав — каза господин Албин, — но като натисна тук, хапе… — Нови писъци. — Той естествено е пълен — продължи господин Албин. — В този барабан тук се намират шест патрона, при всеки изстрел той се превръща на следния патрон… Впрочем това нещо го държа не за играчка — каза той, защото забеляза, че впечатлението се поизбледнява, пъхна револвера във вътрешния джоб на сакото си и пак седна с кръстосани крака на стола си, като запали нова цигара. — Съвсем не за играчка — повтори той и стисна устни.